Лука 10
1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
Gakapiteje genego Bhakulungwa gubhaagwilenje bhananji makumi shabha na bhabhili gubhaatumilenje bhabhili bhabhili, bhaalongolelanje kila shijiji na kila mmbali jibhatumbilile bhayene kwenda.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
Gubhaalugulilenje, “Maneng'eno gamagwinji, ikabheje bhaaneng'ena bhashokope. Kwa nneyo, mwaajuganje Bhakulungwa bha maneng'eneno bhatume bhaaneng'ena munngunda gwabho.”
3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Nnaino nnjendangane, mmumanyanje kuti ngunakuntumanga, malinga bhana ngondolo pakati maogo.
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Nnajigalaganje mpatila gwa ela, wala nkobha, wala ilatu, mumpanda nnammuyanje abhali mundu jojowe.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
Nnjinjilanganaga nnyumba jojowe jila, ntandubhanje kujumushila nnei. Ulele ubhe na mmanganya ajino nyumba jino.
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
Monaga shapagwe mundu jwa ulele mwenemo, shatame nago, akapagwe shigummujilanje mwaashayene.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
Ntamangane jene nyumbajo, nnilyanganga na papila ishibhampanganjeyo, pabha ntumishi anapinjikwa apegwe nshaala gwakwe. Nnaamanje kushoka aji nyumbaji kwenda ajila.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
Ibhaga nng'ikanganaga pa shilambo shoshowe na bhamposhelangaga, nniyanganje ishimpegwanjeyo.
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
Mwaalamyanje bhalwelenji bha kweneko, na mwaalungushiyanje bhandunji kuti, Upalume gwa a Nnungu ummandishilenje.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
Ikabheje nnjinjilangaga shilambo shoshowe, bhakamposhelanje, nnjabhulanje, pushimpitangane mmipanda jabhonji mmeleketanje nnei.
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
Nkali ndutuli ja nshilambo shenunji jili mmakongono getu tunakunkung'undilanga. Ikabheje mmumanyanje kuti Upalume gwa a Nnungu ubhandishile.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
Ngunakummalanjilanga, lyubha lya ukumu ja a Nnungu kwa shene shilambosho, shiibhe mbaya bhandunji bha shilambo sha Shodoma.
13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
“Ole mmwe a Kolashini! Ole mmwe a Bhetishaida! Pabha ilapo itendeshe kungwenunji, ikatendeshe ku Tilo na ku Shidoni, bhandunji bha yene ilambo ila, bhakaipetilenje bhukalape, kwa wala nngubho ya magunia na kwiitutulila liu.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
Nkali nneyo lyubha lya ukumu mmanganya shimpatanje mboteko kupunda bhandu bha ku Tilo na ku Shidoni
Numbe mmwe a Kapalanaumu, bhuli nkupinga kwikweya kuishila kunnungu? Ninkupinga gwiywa kuishila kundamo ja bhawilenje.” (Hadēs g86)
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
Penepo a Yeshu gubhashite, “Akumpilikanishiyanga mmanganya, anambilikanishiya nne, na akumposhelenga anamboshela nne. Na jojowe akaamboshela nne, akakwaaposhela bhandumile bhala.”
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
Kungai, makumi shabha na bhabhili bhala gubhabhujilengene bhalikwiinonyelanga, bhalinkutinji, “Mmakulungwa nkali maoka ganakutupilikana kwa lina lyenu.”
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
A Yeshu gubhaalugulilenje, “Nammweni Lishetani aligwa mbuti kumeta, kopoka kunnungu.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Mpilikananje, njikumpanganga amuli ja libhata majoka na ibhalabhala, na mashili gowe gaka mmagongo, wala shakwa shoshowe shishimmenganje.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
Ikabheje, nnainonyelanje ligongo maoka kumpilikananga, ikabhe mwiinonyelanje pabha mena genunji gashijandikwa kunnungu.”
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
Pala pepala, a Yeshu gubhangalile Mmbumu jwa Ukonjelo bhalinkuti, “Ngunakuntendala eja mmwe Atati, Mmakulungwa bha kunnungu na pa shilambolyo, pabha yene indui nshikwaiyanga bhakwetenje lunda na lumanyiyo, nikwaalangulanga bhana bhashoko. Elo Atati, pabha yenei ni ikunnonyela.”
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
Kungai gubhashite, “Atati bhashingamuya indu yowe. Jwakwa akummanya Mwana ikabhe Atati, na wala akwaamanya Atati ikabhe Mwana na jojowe jwapinjile Mwana kunnangula yeneyo.”
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
Kungai a Yeshu gubhaalolilenje bhaajiganywa bhabho, gubhaabhalanjilenje kujika. “Mbaya meyo gakwiibhona yene inkwibhonangai!
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
Nguti, ashinkulondola bhabhagwinji na bhapalume, bhalokolilenje kwiibhona yene inkubhonangai, ikabheje bhangaibhonanga, na kupilikana inkugapilikanangai ikabheje bhangaipilikananga.”
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
Bhaajiganya bhamo bha shalia gubhajimi nikwaabhuya, nkupinga kwaalinga, “Mmaajiganya, ndende bhuli mbate gumi gwa pitipiti?” (aiōnios g166)
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
A Yeshu gubhaajangwile, “Ijandikwe nndi nshalia?” Nkushoma nndi mwenemo?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
Gubhajangwile, “Mwaapinje Bhakulungwa a Nnungu bhenu, kwa ntima gwenu gowe, na kwa mbumu yenu yowe, na kwa lunda lwenu lowe, na kwa mashili genu gowe. Na kabhili mumpinje nntami nnjenu malinga shinkwiipinga mmayene.”
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
A Yeshu gubhaabhalanjile, “Elo, nnjangwile ukoto! Ntende nneyo shinname.”
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
Ikabheje nabhalabho nkupinga kwilanguya kuti bhaimanyi ibhabhushiye, gubhaabhushiye a Yeshu, “Igala ntami nnjangujo ni gani?”
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
A Yeshu gubhaajangwile, “Mundu jumo kukopoka ku Yelushalemu atendaga elela kwenda ku Yeliko. Ali mumpanda, gwaimene na bhaapokonyola, gubhanng'ulilenje nngubho yakwe, na kunkoma nikunneka agonile pa mpanda pala, tome nawa.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
Bhabhishila bhamo gubhapitile mpanda gula, bhakammoneje gubhammembele.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
Na nneyo peyo Bhalawi bhamo gubhapitile, bhakaisheje pepala, gubhammweni, na bhalabho gubhammembele.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
Ikabheje Nshamalia jumo aliji mmwanja gwakwe kupitila mpanda gogo, akammoneje gwammonele shiya.
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
Gwanng'egejele, nikunng'uka ilonda kwa mauta na divai nigwaitabhiile, kungai gwankweshiye mmbunda jwakwe nikumpeleka ku nyumba jimo ja bhajeninji nikunnwaya.
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
Malabhi gakwe gwatolile mmbiya, dinali ibhili gwabhapele bhayene nyumba bhala, alinkuti, ‘Munnwaye jwene munduju, na shoshowe shishimpundesho, pushimujepo shininnipe’”
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Kungai a Yeshu gubhabhushiye, “Penepo bhene bhatatu bhala jwei ailangwile kuti ntami nnjakwe mundu akamwilwe na bhaapokonyola bhala?”
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
Bhaajiganya bha shalia bhala gubhaajangwile, “Ammonele shiya jula.” A Yeshu gubhaajangwile, “Nnjende nkatende nneyo peyo.”
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
A Yeshu na bhaajiganywa bhabho bhalikwendangana ku Yelushalemu, gubhaikengenenje shijiji shimo, penepo bhakongwe bhamo bhashemwaga a Malata, gubhaaposhele kunngwabho.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
A Malata bhashinkukola apwabho bhashemwaga a Malia, bhenebho bhashinkutama pa makongono ga a Yeshu bhalipilikanishiya majiganyo gabho.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
Ikabheje a Malata bhatendaga kamula indu yaigwinji. Bhai gubhaajendele a Yeshu, gubhaalugulile, “Mmakulungwa, igala nkalola kuti apwangabha bhashineshela maengo gowe? Bhai mwaabhalanjile bhanyangute.”
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
Ikabheje Bhakulungwa gubhaajangwile, “A Malata, a Malata, nnakwiibhuka na kwiiabhuya nng'indu yaigwinji.
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
Ikabheje shiipinjikwa shindu shimope. A Malia bhashiagula shindu sha mmbone kaje, wala mundu ngaapokonyola.”
