Лука 10
1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
And after these things, Jesus separated from among his disciples seventy other persons, and sent them, two and two, before his face, to every place and city whither he was to go.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
And he said to them: The harvest is great, and the laborers few: pray ye, therefore, the lord of the harvest that he would send laborers into his harvest.
3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Go ye: lo, I send you forth, as sheep among wolves.
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Take to you no purses, nor wallets, nor shoes; and salute no man by the way.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
And into whatever house ye enter, first say: Peace be to this house.
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
And if the son of peace is there, your salutation will rest upon it; but if not, your salutation will return to you.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
And remain in that house, eating and drinking of what it affords; for the laborer is worthy of his hire. And pass not from house to house.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
And into whatever city ye enter, and they receive you; eat that which set before you.
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
And heal them that are sick in it; and say to them: The kingdom of God hath come near you.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
And into whatever city ye enter, and they receive you not; go out into the street, and say:
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
Even the dust of your city which adhereth to our feet, we shake off against you: but this know ye, that the kingdom of God hath come near to you.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
I say to you, that for Sodom there will be comfort in that day, rather than for that city.
13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
Woe to thee, Chorazin; woe to thee, Bethsaida; for if in Tyre and Sidon there had been the mighty deeds, that were in you, they would long ago have repented in sackcloth and ashes.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
But for Tyre and Sidon there will be comfort in the day of judgment, rather than for you.
And thou Capernaum, that art lifted up to heaven, shalt be brought down to hell. (Hadēs g86)
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
He that heareth you, heareth me; and he that despiseth you, despiseth me; and he that despiseth me, despiseth him that sent me.
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
And the seventy whom he sent forth, returned with great joy, and say to him: Our Lord, even the demons were subject to us, in thy name.
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
And he said to them: I saw Satan fall, like the lightning from heaven.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Behold, I give you authority to tread on serpents, and scorpions, and on all the power of the adversary: and nothing shall harm you.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
Yet rejoice not in this, that the demons are subject to you; but rejoice, that your names are written in heaven.
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
In that hour Jesus exulted in the Holy Spirit, and said: I thank thee, my Father, thou Lord of heaven and earth, that thou hast hid these things from the wise and intelligent, and hast revealed them to babes: yes, my Father, for such was thy good pleasure.
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
And he turned himself to his disciples, and said to them: Every thing is committed to me by my Father: and no one knoweth who the Son is, but the Father; or who the Father is, but the Son, and he to whom the Son is pleased to reveal him.
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
And he turned to his disciples, privately, and said: Blessed are the eyes that see, what ye see.
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
For I say to you, that many prophets and kings desired to see what ye see, and did not see it; and to hear what ye hear, and did not hear it.
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
And behold, a Scribe stood up to try him, and said: Teacher, what must I do, to inherit eternal life? (aiōnios g166)
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
And Jesus said to him: How is it written in the law? How readest thou?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
He answered and said to him: Thou shalt love the Lord thy God, with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy might, and with all thy mind; and thy neighbor, as thyself
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
Jesus said to him: Thou hast said correctly; do thus, and thou wilt live.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
And he, being disposed to justify himself, said: And who is my neighbor?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
Jesus said to him: A certain man was going down from Jerusalem to Jericho, and robbers fell upon him, and plundered him, and smote him, and left him with little life in him, and went their way.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
And a certain priest went down by that way; and he saw him, and passed on.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
So also a Levite came, approached the spot, and saw him, and passed on.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
But a Samaritan, as he travelled, came where he was, and saw him, and took pity on him,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
and went to him, and bound up his wounds, and poured wine and oil on them, and placed him upon his ass, and brought him to the inn, and took care of him.
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
And on the morning of the next day, he took out two denarii and gave to the host, and said: Take good care of him; and if thou expendest any more, when I return, I will repay thee.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Which therefore of these three, appears to thee, to have been neighbor to him that fell into the hands of marauders?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
And he said: He that had pity on him. Jesus said to him: Go, and do thou also the like.
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
And it occurred, as they travelled by the way, that he entered a certain village, and a woman whose name was Martha, received him at her house.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
And she had a sister whose name, was Mary: and she came and seated herself at the feet of our Lord, and listened to his discourses.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
But Martha was occupied with much service; and she came, and said to him: My Lord, hast thou no concern, that my sister hath left me to serve alone? Bid her assist me.
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
Jesus answered, and said to her: Martha, Martha, thou art anxious and troubled about many things:
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
yet but one thing is necessary; and Mary hath chosen for herself the good part, which shall not be taken from her.
