Лука 10
1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
After these things, the Lord appointed also seventy others, and sent them two and two before him into every city and place where he himself was about to come.
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
And he said to them, The harvest is great, but the laborers are few. Pray therefore the Lord of the harvest to send forth laborers for his harvest.
3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Go forth; lo! I send you as lambs into the midst of wolves.
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
Carry no purse, no bag, no sandals; salute no one by the way.
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
And into whatever house ye enter, first say, Peace be to this house.
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
And if a son of peace be there, your peace shall rest upon it; if not, it shall return to you.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
And abide in the same house, eating and drinking such things as they give; for the laborer is worthy of his wages. Do not go from house to house.
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
And into whatever city ye enter, and they receive you, eat what is set before you,
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
and heal the sick that are therein, and say to them, The kingdom of God hath come near to you.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
But into whatever city ye enter, and they receive you not, go out into its streets and say,
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
Even the dust of your city that cleaveth to our feet we wipe off to you; but know this, that the kingdom of God hath come near.
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
And I tell you, that it will be more tolerable in that day for Sodom, than for that city.
13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
Woe to thee, Chorazin! woe to thee, Bethsaida! for if the miracles that were done in you had been done in Tyre and Sidon, they would long ago have repented, sitting in sackcloth and ashes.
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
But it will be more tolerable for Tyre and Sidon in the judgment, than for you.
And thou, Capernaum! shalt thou be exalted to heaven? thou shalt be brought down to the underworld. (Hadēs g86)
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
He that hearkeneth to you, hearkeneth to me; and he that rejecteth you, rejecteth me; but he that rejecteth me, rejecteth him that sent me.
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
And the seventy returned with joy, saying, Lord, even the demons are subject to us in thy name.
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
And he said to them, I saw Satan fall from heaven like lightning.
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
Lo! I have given you power to tread on serpents and scorpions, and over all the might of the enemy; and nothing shall by any means hurt you.
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
Yet rejoice not in this, that the spirits are subject to you; but rejoice that your names have been written in heaven.
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
In that hour he rejoiced in the Holy Spirit, and said, I thank thee, O Father, Lord of heaven and earth, that, though thou didst hide these things from the wise and discerning, thou didst reveal them to babes. Yea, Father, for so it seemed good in thy sight. And turning to the disciples he said,
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
All things were delivered to me by my Father; and no one knoweth who the Son is, but the Father; and who the Father is, but the Son, and he to whom it is the will of the Son to reveal him.
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
And turning to the disciples, he said privately, Blessed are the eyes which see the things that ye are seeing.
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
For I tell you that many prophets and kings desired to see the things which ye are seeing, and saw them not; and to hear the things which ye are hearing, and heard them not.
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
And lo! a certain lawyer stood up to try him, saying, Teacher, what shall I do to inherit everlasting life? (aiōnios g166)
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
And he said to him, What is written in the Law? How readest thou?
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
And he answering said “Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy strength, and with all thy mind; and thy neighbor as thyself.”
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
And he said to him, Thou hast answered rightly; do this, and thou shalt live.
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
But he, wishing to justify himself, said to Jesus, And who is my neighbor?
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
Jesus answering said, A certain man was going down from Jerusalem to Jericho, and fell among robbers; who after stripping him of his raiment, and wounding him, departed, leaving him half dead.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
And by chance a certain priest was going down on that road; and when he saw him, he passed by on the other side.
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
And in like manner also a Levite, having arrived at the place, came and saw, and passed by on the other side.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
But a certain Samaritan, as he was journeying, came where he was, and when he saw him, had compassion,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
and went to him, and bound up his wounds, pouring on oil and wine, and setting him on his own beast, brought him to an inn, and took care of him.
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
And the next day, he took out two denaries and gave them to the host, and said, Take care of him; and whatever thou spendest more, I, when I come back, will repay thee.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Which of these three, dost thou think, was neighbor to him that fell among the robbers?
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
And he said, He that took pity on him. Then said Jesus to him, Go, and do thou likewise.
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
And it came to pass, as they journeyed, that he entered into a certain village; and a certain woman, named Martha, received him into her house.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
And she had a sister called Mary, who sat down at the feet of the Lord, and listened to his word.
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
But Martha was cumbered about much serving; and she came to him, and said, Lord, dost thou not care that my sister hath left me to serve alone? Tell her therefore to help me.
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
But the Lord answering said to her, Martha, Martha, thou art anxious and troubled about many things.
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
But one thing is needful. For Mary hath chosen the good part, which shall not be taken away from her.
