< Лука 10 >

1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
And after these things, the LORD also appointed seventy others, and sent them by twos before His face, to every city and place to where He Himself was about to come,
2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
then He said to them, “The harvest [is] indeed abundant, but the workmen few; implore then the Lord of the harvest, that He may put forth workmen to His harvest.
3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
Go away; behold, I send you forth as lambs in the midst of wolves;
4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
carry no bag, no leather pouch, nor sandals; and greet no one on the way;
5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
and into whatever house you enter, first say, Peace to this house;
6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
and if indeed there may be there the son of peace, your peace will rest on it; and if not so, it will turn back on you.
7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
And remain in that house, eating and drinking the things they have, for worthy [is] the workman of his hire; do not go from house to house,
8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
and into whatever city you enter, and they may receive you, eat the things set before you,
9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
and heal the ailing in it, and say to them, The Kingdom of God has come near to you.
10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
And into whatever city you enter, and they may not receive you, having gone forth to its broad places, say,
11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
And the dust that has cleaved to us from your city, we wipe off against you, but know this, that the Kingdom of God has come near to you;
12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
and I say to you that it will be more tolerable for Sodom in that day than for that city.
13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
Woe to you, Chorazin; woe to you, Bethsaida; for if the mighty works that were done in you had been done in Tyre and Sidon, they had converted long ago, sitting in sackcloth and ashes;
14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
but it will be more tolerable for Tyre and Sidon in the judgment than for you.
15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш. (Hadēs g86)
And you, Capernaum, which were exalted to Heaven, you will be brought down to Hades. (Hadēs g86)
16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
He who is hearing you, hears Me; and he who is putting you away, puts Me away; and he who is putting Me away, puts away Him who sent Me.”
17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
And the seventy turned back with joy, saying, “Lord, and the demons are being subjected to us in Your Name”;
18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
and He said to them, “I was beholding Satan having fallen as lightning from Heaven;
19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
behold, I give to you the authority to tread on serpents and scorpions, and on all the power of the enemy, and nothing by any means will hurt you;
20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
but do not rejoice in this, that the spirits are subjected to you, but rejoice rather that your names were written in the heavens.”
21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
In that hour Jesus was glad in the Spirit and said, “I confess to You, Father, Lord of Heaven and of earth, that You hid these things from wise men and understanding, and revealed them to babies; yes, Father, because so it became good pleasure before You.
22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
All things were delivered up to Me by My Father, and no one knows who the Son is, except the Father, and who the Father is, except the Son, and he to whom the Son may resolve to reveal [Him].”
23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
And having turned to the disciples, He said, by themselves, “Blessed the eyes that are perceiving what you perceive;
24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
for I say to you that many prophets and kings wished to see what you perceive, and did not see, and to hear what you hear, and did not hear.”
25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
And behold, a certain lawyer stood up, trying Him, and saying, “Teacher, what having done, will I inherit continuous life?” (aiōnios g166)
26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
And He said to him, “In the Law what has been written? How do you read [it]?”
27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
And he answering said, “You will love the LORD your God out of all your heart, and out of all your soul, and out of all your strength, and out of all your understanding, and your neighbor as yourself.”
28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
And He said to him, “You answered correctly; do this, and you will live.”
29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
And he, willing to declare himself righteous, said to Jesus, “And who is my neighbor?”
30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
And Jesus having taken up [the word], said, “A certain man was going down from Jerusalem to Jericho, and fell among robbers, and having stripped him and inflicted blows, they went away, leaving [him] half dead.
31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
And by a coincidence a certain priest was going down in that way, and having seen him, he passed over on the opposite side;
32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
and in like manner also, a Levite, having been around the place, having come and seen, passed over on the opposite side.
33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
But a certain Samaritan, journeying, came along him, and having seen him, he was moved with compassion,
34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
and having come near, he bound up his wounds, pouring on oil and wine, and having lifted him up on his own beast, he brought him to an inn, and was careful of him;
35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
and on the next day, going forth, taking out two denarii, he gave to the innkeeper and said to him, Be careful of him, and whatever you may spend more, I, in my coming again, will give back to you.
36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
Who, then, of these three, seems to you to have become neighbor of him who fell among the robbers?”
37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
And he said, “He who did the kindness with him,” then Jesus said to him, “Be going on, and you be doing in like manner.”
38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
And it came to pass, in their going on, that He entered into a certain village, and a certain woman, by name Martha, received Him into her house,
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
and she also had a sister, called Mary, who also, having seated herself beside the feet of Jesus, was hearing the word,
40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
and Martha was distracted about much serving, and having stood by Him, she said, “Lord, do You not care that my sister left me alone to serve? Say then to her that she may partake along with me.”
41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
And Jesus answering said to her, “Martha, Martha, you are anxious and disquieted about many things,
42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
but of one thing there is need, and Mary chose the good part; that will not be taken away from her.”

< Лука 10 >