Лука 1
1 О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
Buduæi da mnogi poèeše opisivati dogaðaje koji se ispuniše meðu nama,
2 О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
Kao što nam predaše koji isprva sami vidješe i sluge rijeèi biše:
3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
Namislih i ja, ispitavši sve od poèetka, po redu pisati tebi, èestiti Teofile,
4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
Da poznaš temelj onijeh rijeèi kojima si se nauèio.
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
U vrijeme Iroda cara Judejskoga bijaše neki sveštenik od reda Avijna, po imenu Zarija, i žena njegova od plemena Aronova, po imenu Jelisaveta.
6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
A bijahu oboje pravedni pred Bogom, i življahu u svemu po zapovijestima i uredbama Gospodnjijem bez mane.
7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
I ne imadijahu djece; jer Jelisaveta bješe nerotkinja, i bijahu oboje veæ stari.
8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
I dogodi se, kad on služaše po svome redu pred Bogom,
9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
Da po obièaju sveštenstva doðe na njega da iziðe u crkvu Gospodnju da kadi.
10 И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
I sve mnoštvo naroda bijaše napolju i moljaše se Bogu u vrijeme kaðenja.
11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
A njemu se pokaza anðeo Gospodnji koji stajaše s desne strane oltara kadionoga.
12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
I kad ga vidje Zarija uplaši se i strah napade na nj.
13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
A anðeo reèe mu: ne boj se, Zarija; jer je uslišena tvoja molitva: i žena tvoja Jelisaveta rodiæe ti sina, i nadjeni mu ime Jovan.
14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
I biæe tebi radost i veselje, i mnogi æe se obradovati njegovu roðenju.
15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.
Jer æe biti veliki pred Bogom, i neæe piti vina i sikera; i napuniæe se Duha svetoga još u utrobi matere svoje;
16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
I mnoge æe sinove Izrailjeve obratiti ka Gospodu Bogu njihovome;
17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
I on æe naprijed doæi pred njim u duhu i sili Ilijnoj da obrati srca otaca k djeci, i nevjernike k mudrosti pravednika, i da pripravi Gospodu narod gotov.
18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
I reèe Zarija anðelu: po èemu æu ja to poznati? jer sam ja star i žena je moja vremenita.
19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
I odgovarajuæi anðeo reèe mu: ja sam Gavrilo što stojim pred Bogom, i poslan sam da govorim s tobom i da ti javim ovu radost.
20 И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
I evo, onijemiæeš i neæeš moæi govoriti do onoga dana dok se to ne zbude; jer nijesi vjerovao mojim rijeèima koje æe se zbiti u svoje vrijeme.
21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
I narod èekaše Zariju, i èuðahu se što se zabavi u crkvi.
22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
A izišavši ne mogaše da im govori; i razumješe da mu se nešto utvorilo u crkvi; i on namigivaše im; i osta nijem.
23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
I kad se navršiše dani njegove službe otide kuæi svojoj.
24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
A poslije ovijeh dana zatrudnje Jelisaveta žena njegova, i krijaše se pet mjeseci govoreæi:
25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
Tako mi uèini Gospod u dane ove u koje pogleda na me da me izbavi od ukora meðu ljudima.
26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
A u šesti mjesec posla Bog anðela Gavrila u grad Galilejski po imenu Nazaret
27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
K djevojci isprošenoj za muža, po imenu Josifa iz doma Davidova; i djevojci bješe ime Marija.
28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
I ušavši k njoj anðeo reèe: raduj se, blagodatna! Gospod je s tobom, blagoslovena si ti meðu ženama.
29 А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.
A ona vidjevši ga poplaši se od rijeèi njegove i pomisli: kakav bi ovo bio pozdrav?
30 И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
I reèe joj anðeo: ne boj se, Marija! Jer si našla milost u Boga.
31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
I evo zatrudnjeæeš, i rodiæeš sina, i nadjeni mu ime Isus.
32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
On æe biti veliki, i nazvaæe se sin najvišega, i daæe mu Gospod Bog prijesto Davida oca njegova;
I carovaæe u domu Jakovljevu vavijek, i carstvu njegovom neæe biti kraja. (aiōn g165)
34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
A Marija reèe anðelu: kako æe to biti kad ja ne znam za muža?
35 И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
I odgovarajuæi anðeo reèe joj: duh sveti doæi æe na tebe, i sila najvišega osjeniæe te; zato i ono što æe se roditi biæe sveto, i nazvaæe se sin Božij.
36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.
I evo Jelisaveta tvoja tetka, i ona zatrudnje sinom u starosti svojoj, i ovo je šesti mjesec njojzi, koju zovu nerotkinjom.
37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
Jer u Boga sve je moguæe što reèe.
38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
A Marija reèe: evo sluškinje Gospodnje; neka mi bude po rijeèi tvojoj. I anðeo otide od nje.
39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
A Marija ustavši onijeh dana otide brzo u gornju zemlju u grad Judin.
40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
I uðe u kuæu Zarijinu, i pozdravi se s Jelisavetom.
41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,
I kad Jelisaveta èu èestitanje Marijino, zaigra dijete u utrobi njezinoj, i Jelisaveta se napuni Duha svetoga,
42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
I povika zdravo i reèe: blagoslovena si ti meðu ženama, i blagosloven je plod utrobe tvoje.
43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
I otkud meni ovo da doðe mati Gospoda mojega k meni?
44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
Jer gle, kad doðe glas èestitanja tvojega u uši moje, zaigra dijete radosno u utrobi mojoj.
45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.
I blago onoj koja vjerova; jer æe se izvršiti što joj kaza Gospod.
46 И Мария каза: Величае душата ми Господа,
I reèe Marija: velièa duša moja Gospoda;
47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
I obradova se duh moj Bogu spasu mojemu,
48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
Što pogleda na poniženje sluškinje svoje; jer gle, otsad æe me zvati blaženom svi naraštaji;
49 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
Što mi uèini velièinu silni, i sveto ime njegovo;
50 И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
I milost je njegova od koljena na koljeno onima koji ga se boje.
51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
Pokaza silu rukom svojom; razasu ponosite u mislima srca njihova.
52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
Zbaci silne s prijestola, i podiže ponižene.
53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
Gladne napuni blaga, i bogate otpusti prazne.
54 Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
Primi Izrailja slugu svojega da se opomene milosti;
Kao što govori ocima našijem, Avraamu i sjemenu njegovu dovijeka. (aiōn g165)
56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
Marija pak sjedi s njom oko tri mjeseca, i vrati se kuæi svojoj.
57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
A Jelisaveti doðe vrijeme da rodi, i rodi sina.
58 И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
I èuše njezini susjedi i rodbina da je Gospod pokazao veliku milost svoju na njoj, i radovahu se s njom.
59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
I u osmi dan doðoše da obrežu dijete, i šæadijahu da mu nadjenu ime oca njegova, Zarija.
60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
I odgovarajuæi mati njegova reèe: ne, nego da bude Jovan.
61 И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
I rekoše joj: nikoga nema u rodbini tvojoj da mu je tako ime.
62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
I namigivahu ocu njegovu kako bi on htio da mu nadjenu ime.
63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
I zaiskavši dašèicu, napisa govoreæi: Jovan mu je ime. I zaèudiše se svi.
64 И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
I odmah mu se otvoriše usta i jezik njegov, i govoraše hvaleæi Boga.
65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
I uðe strah u sve susjede njihove; i po svoj gornjoj Judeji razglasi se ovaj sav dogaðaj.
66 И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
I svi koji èuše metnuše u srce svoje govoreæi: šta æe biti iz ovoga djeteta? I ruka Gospodnja bješe s njim.
67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
I Zarija otac njegov napuni se Duha svetoga, i prorokova govoreæi:
68 Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
Blagosloven Gospod Bog Jakovljev što pohodi i izbavi narod svoj,
69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,
I podiže nam rog spasenija u domu Davida sluge svojega,
Kao što govori ustima svetijeh proroka svojijeh od vijeka (aiōn g165)
71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
Da æe nas izbaviti od našijeh neprijatelja i iz ruku sviju koji mrze na nas;
72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
Uèiniti milost ocima našijem, i opomenuti se svetoga zavjeta svojega,
73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
Kletve kojom se kleo Avraamu ocu našemu da æe nam dati
74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,
Da se izbavimo iz ruku neprijatelja svojijeh, i da mu služimo bez straha,
75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
I u svetosti i u pravdi pred njim dok smo god živi.
76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
I ti, dijete, nazvaæeš se prorok najvišega; jer æeš iæi naprijed pred licem Gospodnjijem da mu pripraviš put;
77 За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,
Da daš razum spasenija narodu njegovu za oproštenje grijeha njihovijeh,
78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,
Po dubokoj milosti Boga našega, po kojoj nas je pohodio istok s visine;
79 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
Da obasjaš one koji sjede u tami i u sjenu smrtnome; da uputiš noge naše na put mira.
80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.
A dijete rastijaše i jaèaše duhom, i bijaše u pustinji dotle dok se ne pokaza Izrailju.
