Левит 7
1 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
А ово је закон за жртву ради преступа; светиња је над светињама.
2 На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.
На коме се месту коље жртва паљеница, на оном нека се коље и жртва за преступ; и крвљу њеном нека се покропи олтар одозго унаоколо.
3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
А све сало њено нека се принесе, и реп и сало што покрива црева,
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците; )
И оба бубрега, и сало што је на њима и на слабинама, и мрежицу на јетри нека извади с бубрезима,
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
И нека запали то свештеник на олтару на жртву огњену Господу; то је жртва за преступ.
6 Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
Свако мушко између свештеника нека је једе; на светом месту нека се једе; светиња је над светињама.
7 Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
Жртва је за преступ као жртва за грех, један је закон за обе; који свештеник учини њом очишћење, његова је.
8 А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
А кад свештеник принесе чију жртву паљеницу, кожа од жртве коју принесе његова је.
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
И сваки дар печен у пећи или зготовљен у котлићу или у тави, оног је свештеника који га принесе.
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
И сваки дар замешен с уљем или сув, свих је синова Аронових, како једног тако другог.
11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
А ово је закон за жртву захвалну, која се принесе Господу:
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
Ако би је ко приносио да захвали, нека принесе на жртву захвалну колаче без квасца замешене с уљем и погаче без квасца намазане уљем, и белог брашна попрженог с тим колачима замешеним с уљем.
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
Осим колача хлеб кисели нека принесе за принос свој са жртвом захвалном, којом захваљује.
14 И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
И од свега што приноси нека принесе по једно за жртву подигнуту Господу; и то ће бити оног свештеника који покропи крвљу од жртве захвалне.
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
А месо од жртве захвалне, којом се захваљује, нека се поједе онај дан кад се принесе; и нека не остаје ништа до јутра.
16 Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
Ако ли принесе жртву ради завета или од воље, нека се једе онај дан кад се принесе; ако шта остане, нека се поједе сутрадан.
17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
Ако ли шта меса од те жртве остане до трећег дана, нека се сажеже огњем.
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
Ако ли би ко трећи дан јео меса од жртве захвалне, неће бити угодан онај који је принео, нити ће му се она примити, него ће бити мрска, и ко би је год јео, носиће грех свој.
19 Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;
И месо које би се дотакло чега нечистог, да се не једе, него нека се сажеже огњем; а друго месо може јести ко је год чист.
20 но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
А ко би јео меса од жртве захвалне принесене Господу, а не би био чист, тај да се истреби из народа свог.
21 Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
И ко се дотакне чега нечистог, или нечистог човека или нечистог живинчета, или ког му драго гада нечистог, па једе меса од жртве захвалне принесене Господу, тај да се истреби из народа свог.
22 Господ още говори на Моисея, казвайки:
И рече Господ Мојсију говорећи:
23 Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
Кажи синовима Израиљевим, и реци: Не једите сало од вола ни од овце ни од козе.
24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.
Може се узети за сваку потребу сало од живинчета које цркне или га зверка раздре; али га не једите;
25 Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
Ко ли би јео сало од стоке коју приноси човек на жртву огњену Господу, нека се истреби из народа свог онај који једе.
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
Ни крв не једите у становима својим ни од птице нити од ког живинчета.
27 Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Сваки који би јео какву крв, нека се истреби из народа свог.
28 Господ още говори на Моисея, казвайки:
Опет рече Господ Мојсију говорећи:
29 Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
Кажи синовима Израиљевим, и реци: Ко приноси жртву своју захвалну Господу, нека донесе Господу принос свој од жртве захвалне.
30 Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
Својим рукама нека донесе шта се сажиже Господу, сало с грудима нека донесе, и груди нека се обрну тамо и амо на жртву пред Господом.
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
А свештеник нека запали сало на олтару, груди пак нека буду Арону и синовима његовим.
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
И десно плеће од својих жртава захвалних подајте свештенику да буде жртва подигнута.
33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
А који између синова Аронових принесе крв и сало од жртве захвалне, њему нека буде десно плеће.
34 Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
Јер груди што се обрћу и плеће што се подиже узех од синова Израиљевих од свих њихових жртава захвалних, и дадох Арону свештенику и синовима његовим законом вечним да се узимају од синова Израиљевих.
35 Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,
То је помазаног Арона и помазаних синова његових од огњених жртава Господњих од дана кад их доведе да врше службу свештеничку Господу.
36 който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.
То заповеди Господ да им од дана кад их помаза дају синови Израиљеви законом вечним од колена на колено.
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
То је закон за жртву паљеницу, за дар, за жртву ради греха и за жртву ради преступа, и за освештање и за жртву захвалну,
38 който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
Што је Господ заповедио Мојсију на гори Синајској кад заповеди синовима Израиљевим у пустињи Синајској да приносе жртве своје Господу.
