Левит 7
1 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
Вот закон о жертве повинности: это великая святыня;
2 На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.
жертву повинности должно заколать на том месте, где заколается всесожжение, и кровью ее кропить на жертвенник со всех сторон;
3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
приносящий должен представить из нее весь тук, курдюк и тук, покрывающий внутренности,
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците; )
и обе почки и тук, который на них, который на стегнах, и сальник, который на печени; с почками пусть он отделит сие;
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
и сожжет сие священник на жертвеннике в жертву Господу: это жертва повинности.
6 Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
Весь мужеский пол священнического рода может есть ее; на святом месте должно есть ее: это великая святыня.
7 Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
Как о жертве за грех, так и о жертве повинности закон один: она принадлежит священнику, который очищает посредством ее.
8 А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
И когда священник приносит чью-нибудь жертву всесожжения, кожа от жертвы всесожжения, которое он приносит, принадлежит священнику;
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
и всякое приношение хлебное, которое печено в печи, и всякое приготовленное в горшке или на сковороде, принадлежит священнику, приносящему его;
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
и всякое приношение хлебное, смешанное с елеем и сухое, принадлежит всем сынам Аароновым, как одному, так и другому.
11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
Вот закон о жертве мирной, которую приносят Господу:
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
если кто в благодарность приносит ее, то при жертве благодарности он должен принести пресные хлебы, смешанные с елеем, и пресные лепешки, помазанные елеем, и пшеничную муку, напитанную елеем, хлебы, смешанные с елеем;
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
кроме лепешек пусть он приносит в приношение свое квасный хлеб, при мирной жертве благодарной;
14 И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
одно что-нибудь из всего приношения своего пусть принесет он в возношение Господу: это принадлежит священнику, кропящему кровью мирной жертвы;
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
мясо мирной жертвы благодарности должно съесть в день приношения ее, не должно оставлять от него до утра.
16 Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
Если же кто приносит жертву по обету, или от усердия, то жертву его должно есть в день приношения, и на другой день оставшееся от нее есть можно,
17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
а оставшееся от жертвенного мяса к третьему дню должно сжечь на огне;
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
если же будут есть мясо мирной жертвы на третий день, то она не будет благоприятна; кто ее принесет, тому ни во что не вменится: это осквернение, и кто будет есть ее, тот понесет на себе грех;
19 Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;
мяса сего, если оно прикоснется к чему-либо нечистому, не должно есть, но должно сжечь его на огне; а мясо чистое может есть всякий чистый;
20 но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
если же какая душа, имея на себе нечистоту, будет есть мясо мирной жертвы Господней, то истребится душа та из народа своего;
21 Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
и если какая душа, прикоснувшись к чему-нибудь нечистому, к нечистоте человеческой, или к нечистому скоту, или какому-нибудь нечистому гаду, будет есть мясо мирной жертвы Господней, то истребится душа та из народа своего.
22 Господ още говори на Моисея, казвайки:
И сказал Господь Моисею, говоря:
23 Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
скажи сынам Израилевым: никакого тука ни из вола, ни из овцы, ни из козла не ешьте.
24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.
Тук из мертвого и тук из растерзанного зверем можно употреблять на всякое дело; а есть не ешьте его;
25 Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
ибо, кто будет есть тук из скота, который приносится в жертву Господу, истребится душа та из народа своего;
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
и никакой крови не ешьте во всех жилищах ваших ни из птиц, ни из скота;
27 Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
а кто будет есть какую-нибудь кровь, истребится душа та из народа своего.
28 Господ още говори на Моисея, казвайки:
И сказал Господь Моисею, говоря:
29 Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
скажи сынам Израилевым: кто представляет мирную жертву свою Господу, тот из мирной жертвы часть должен принести в приношение Господу;
30 Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
своими руками должен он принести в жертву Господу: тук с грудью должен он принести и сальник на печени, потрясая грудь пред лицем Господним;
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
тук сожжет священник на жертвеннике, а грудь принадлежит Аарону и сынам его;
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
и правое плечо, как возношение, из мирных жертв ваших отдавайте священнику:
33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
кто из сынов Аароновых приносит кровь из мирной жертвы и тук, тому и правое плечо на долю;
34 Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
ибо Я беру от сынов Израилевых из мирных жертв их грудь потрясания и плечо возношения, и отдаю их Аарону священнику и сынам его в вечный участок от сынов Израилевых.
35 Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,
Вот участок Аарону и участок сынам его из жертв Господних со дня, когда они предстанут пред Господа для священнодействия,
36 който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.
который повелел Господь давать им со дня помазания их от сынов Израилевых. Это вечное постановление в роды их.
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
Вот закон о всесожжении, о приношении хлебном, о жертве за грех, о жертве повинности, о жертве посвящения и о жертве мирной,
38 който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
который дал Господь Моисею на горе Синае, когда повелел сынам Израилевым, в пустыне Синайской, приносить Господу приношения их.
