Левит 7
1 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
haec quoque est lex hostiae pro delicto sancta sanctorum est
2 На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.
idcirco ubi immolatur holocaustum mactabitur et victima pro delicto sanguis eius per gyrum fundetur altaris
3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
offerent ex ea caudam et adipem qui operit vitalia
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците; )
duos renunculos et pinguedinem quae iuxta ilia est reticulumque iecoris cum renunculis
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
et adolebit ea sacerdos super altare incensum est Domini pro delicto
6 Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
omnis masculus de sacerdotali genere in loco sancto vescetur his carnibus quia sanctum sanctorum est
7 Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
sicut pro peccato offertur hostia ita et pro delicto utriusque hostiae lex una erit ad sacerdotem qui eam obtulerit pertinebit
8 А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
sacerdos qui offert holocausti victimam habebit pellem eius
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
et omne sacrificium similae quod coquitur in clibano et quicquid in craticula vel in sartagine praeparatur eius erit sacerdotis a quo offertur
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
sive oleo conspersa sive arida fuerit cunctis filiis Aaron aequa mensura per singulos dividetur
11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
haec est lex hostiae pacificorum quae offertur Domino
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
si pro gratiarum actione fuerit oblatio offerent panes absque fermento conspersos oleo et lagana azyma uncta oleo coctamque similam et collyridas olei admixtione conspersas
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
panes quoque fermentatos cum hostia gratiarum quae immolatur pro pacificis
14 И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
ex quibus unus pro primitiis offeretur Domino et erit sacerdotis qui fundet hostiae sanguinem
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
cuius carnes eadem comedentur die nec remanebit ex eis quicquam usque mane
16 Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
si voto vel sponte quisquam obtulerit hostiam eadem similiter edetur die sed et si quid in crastinum remanserit vesci licitum est
17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
quicquid autem tertius invenerit dies ignis absumet
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
si quis de carnibus victimae pacificorum die tertio comederit irrita fiet oblatio nec proderit offerenti quin potius quaecumque anima tali se edulio contaminarit praevaricationis rea erit
19 Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;
caro quae aliquid tetigerit inmundum non comedetur sed conburetur igni qui fuerit mundus vescetur ea
20 но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
anima polluta quae ederit de carnibus hostiae pacificorum quae oblata est Domino peribit de populis suis
21 Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
et quae tetigerit inmunditiam hominis vel iumenti sive omnis rei quae polluere potest et comederit de huiuscemodi carnibus interibit de populis suis
22 Господ още говори на Моисея, казвайки:
locutusque est Dominus ad Mosen dicens
23 Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
loquere filiis Israhel adipem bovis et ovis et caprae non comedetis
24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.
adipem cadaveris morticini et eius animalis quod a bestia captum est habebitis in usus varios
25 Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
si quis adipem qui offerri debet in incensum Domini comederit peribit de populo suo
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
sanguinem quoque omnis animalis non sumetis in cibo tam de avibus quam de pecoribus
27 Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
omnis anima quae ederit sanguinem peribit de populis suis
28 Господ още говори на Моисея, казвайки:
locutus est Dominus ad Mosen dicens
29 Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
loquere filiis Israhel qui offert victimam pacificorum Domino offerat simul et sacrificium id est libamenta eius
30 Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
tenebit manibus adipem hostiae et pectusculum cumque ambo oblata Domino consecrarit tradet sacerdoti
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
qui adolebit adipem super altare pectusculum autem erit Aaron et filiorum eius
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
armus quoque dexter de pacificorum hostiis cedet in primitias sacerdotis
33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
qui obtulerit sanguinem et adipem filiorum Aaron ipse habebit et armum dextrum in portione sua
34 Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
pectusculum enim elationis et armum separationis tuli a filiis Israhel de hostiis eorum pacificis et dedi Aaron sacerdoti ac filiis eius lege perpetua ab omni populo Israhel
35 Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,
haec est unctio Aaron et filiorum eius in caerimoniis Domini die qua obtulit eos Moses ut sacerdotio fungerentur
36 който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.
et quae praecepit dari eis Dominus a filiis Israhel religione perpetua in generationibus suis
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
ista est lex holocausti et sacrificii pro peccato atque delicto et pro consecratione et pacificorum victimis
38 който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
quas constituit Dominus Mosi in monte Sinai quando mandavit filiis Israhel ut offerrent oblationes suas Domino in deserto Sinai
