Левит 7
1 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
Haec quoque lex hostiae pro delicto, Sancta sanctorum est:
2 На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.
idcirco ubi immolabitur holocaustum, mactabitur et victima pro delicto: sanguis eius per gyrum altaris fundetur.
3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
Offerent ex ea caudam et adipem qui operit vitalia:
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците; )
Duos renunculos, et pinguedinem quae iuxta ilia est, reticulumque iecoris cum renunculis.
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
et adolebit ea sacerdos super altare: incensum est Domini pro delicto.
6 Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
Omnis masculus de sacerdotali genere, in loco sancto vescetur his carnibus, quia Sanctum sanctorum est.
7 Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
Sicut pro peccato offertur hostia, ita et pro delicto: utriusque hostiae lex una erit: ad sacerdotem, qui eam obtulerit, pertinebit.
8 А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
Sacerdos qui offert holocausti victimam, habebit pellem eius.
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
Et omne sacrificium similae, quod coquitur in clibano, et quidquid in craticula, vel in sartagine praeparatur, eius erit sacerdotis a quo offertur:
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
sive oleo conspersa, sive arida fuerint, cunctis filiis Aaron mensura aequa per singulos dividentur.
11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
Haec est lex hostiae pacificorum quae offertur Domino.
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
Si pro gratiarum actione oblatio fuerit, offerent panes absque fermento conspersos oleo, et lagana azyma uncta oleo, coctamque similam, et collyridas olei admistione conspersas:
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
panes quoque fermentatos cum hostia gratiarum, quae immolatur pro pacificis:
14 И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
ex quibus unus pro primitiis offeretur Domino, et erit sacerdotis qui fundet hostiae sanguinem.
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
cuius carnes eadem comedentur die, nec remanebit ex eis quidquam usque mane.
16 Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
Si voto, vel sponte quispiam obtulerit hostiam, eadem similiter edetur die: sed et si quid in crastinum remanserit, vesci licitum est:
17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
quidquid autem tertius invenerit dies, ignis absumet.
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
si quis de carnibus victimae pacificorum die tertio comederit, irrita fiet oblatio, nec proderit offerenti: quin potius quaecumque anima tali se edulio contaminaverit, praevaricationis rea erit.
19 Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;
Caro, quae aliquod tetigerit immundum, non comedetur, sed comburetur igni: qui fuerit mundus, vescetur ex ea.
20 но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Anima polluta quae ederit de carnibus hostiae pacificorum, quae oblata est Domino, peribit de populis suis.
21 Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Et quae tetigerit immunditiam hominis, vel iumenti, sive omnis rei, quae polluere potest, et comederit de huiuscemodi carnibus, interibit de populis suis.
22 Господ още говори на Моисея, казвайки:
Locutusque est Dominus ad Moysen, dicens:
23 Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
Loquere filiis Israel: Adipem ovis, et bovis, et caprae non comedetis.
24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.
Adipem cadaveris morticini, et eius animalis, quod a bestia captum est, habebitis in varios usus.
25 Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
Si quis adipem, qui offerri debet in incensum Domini, comederit, peribit de populo suo.
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
Sanguinem quoque omnis animalis non sumetis in cibo, tam de avibus quam de pecoribus.
27 Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Omnis anima, quae ederit sanguinem, peribit de populis suis.
28 Господ още говори на Моисея, казвайки:
Locutusque est Dominus ad Moysen, dicens:
29 Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
Loquere filiis Israel, dicens: Qui offert victimam pacificorum Domino, offerat simul et sacrificium, id est, libamenta eius.
30 Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
tenebit manibus adipem hostiae, et pectusculum: cumque ambo oblata Domino consecraverit, tradet sacerdoti,
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
qui adolebit adipem super altare, pectusculum autem erit Aaron, et filiorum eius.
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
armus quoque dexter de pacificorum hostiis cedet in primitias sacerdotis.
33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
Qui obtulerit sanguinem et adipem, filiorum Aaron, ipse habebit et armum dextrum in portione sua.
34 Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
Pectusculum enim elevationis, et armum separationis tuli a filiis Israel de hostiis eorum pacificis, et dedi Aaron sacerdoti, et filiis eius lege perpetua, ab omni populo Israel.
35 Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,
Haec est unctio Aaron et filiorum eius in ceremoniis Domini die qua obtulit eos Moyses, ut sacerdotio fungerentur,
36 който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.
et quae praecepit eis dari Dominus a filiis Israel religione perpetua in generationibus suis.
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
Ista est lex holocausti, et sacrificii pro peccato atque delicto, et pro consecratione et pacificorum victimis:
38 който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
quam constituit Dominus Moysi in monte Sinai, quando mandabit filiis Israel ut offerrent oblationes suas Domino in deserto Sinai.
