Левит 7
1 Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.
And this is the law of the guilt-offering: it is most holy.
2 На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара изоколо.
In the place where they kill the burnt-offering shall they kill the guilt-offering: and the blood thereof shall be dashed against the altar round about.
3 От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,
And he shall offer of it all the fat thereof: the fat tail, and the fat that covereth the inwards,
4 двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (която да извади до бъбреците; )
and the two kidneys, and the fat that is on them, which is by the loins, and the lobe above the liver, which he shall take away by the kidneys.
5 и свещеникът да ги изгори на олтара за жертвата чрез огън Господу; това е принос за престъпление.
And the priest shall make them smoke upon the altar for an offering made by fire unto the LORD; it is a guilt-offering.
6 Всеки от мъжки пол между свещеническите семейства да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.
Every male among the priests may eat thereof; it shall be eaten in a holy place; it is most holy.
7 Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.
As is the sin-offering, so is the guilt-offering; there is one law for them; the priest that maketh atonement therewith, he shall have it.
8 А който свещеник принася някому приноса за всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.
And the priest that offereth any man's burnt-offering, even the priest shall have to himself the skin of the burnt-offering which he hath offered.
9 И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.
And every meal-offering that is baked in the oven, and all that is dressed in the stewing-pan, and on the griddle, shall be the priest's that offereth it.
10 А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.
And every meal-offering, mingled with oil, or dry, shall all the sons of Aaron have, one as well as another.
11 Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:
And this is the law of the sacrifice of peace-offerings, which one may offer unto the LORD.
12 ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и с безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.
If he offer it for a thanksgiving, then he shall offer with the sacrifice of thanksgiving unleavened cakes mingled with oil, and unleavened wafers spread with oil, and cakes mingled with oil, of fine flour soaked.
13 А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.
With cakes of leavened bread he shall present his offering with the sacrifice of his peace-offerings for thanksgiving.
14 И от приноса си да принесе по едно от всичките тия неща принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.
And of it he shall present one out of each offering for a gift unto the LORD; it shall be the priest's that dasheth the blood of the peace-offerings against the altar.
15 И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.
And the flesh of the sacrifice of his peace-offerings for thanksgiving shall be eaten on the day of his offering; he shall not leave any of it until the morning.
16 Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;
But if the sacrifice of his offering be a vow, or a freewill-offering, it shall be eaten on the day that he offereth his sacrifice; and on the morrow that which remaineth of it may be eaten.
17 но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.
But that which remaineth of the flesh of the sacrifice on the third day shall be burnt with fire.
18 И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.
And if any of the flesh of the sacrifice of his peace-offerings be at all eaten on the third day, it shall not be accepted, neither shall it be imputed unto him that offereth it; it shall be an abhorred thing, and the soul that eateth of it shall bear his iniquity.
19 Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от неоскверненото месо да яде всеки, който е чист;
And the flesh that toucheth any unclean thing shall not be eaten; it shall be burnt with fire. And as for the flesh, every one that is clean may eat thereof.
20 но оня човек който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
But the soul that eateth of the flesh of the sacrifice of peace-offerings, that pertain unto the LORD, having his uncleanness upon him, that soul shall be cut off from his people.
21 Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
And when any one shall touch any unclean thing, whether it be the uncleanness of man, or an unclean beast, or any unclean detestable thing, and eat of the flesh of the sacrifice of peace-offerings, which pertain unto the LORD, that soul shall be cut off from his people.
22 Господ още говори на Моисея, казвайки:
And the LORD spoke unto Moses, saying:
23 Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.
Speak unto the children of Israel, saying: Ye shall eat no fat, of ox, or sheep, or goat.
24 Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка друга нужда, но никак да не ядете от нея.
And the fat of that which dieth of itself, and the fat of that which is torn of beasts, may be used for any other service; but ye shall in no wise eat of it.
25 Защото който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.
For whosoever eateth the fat of the beast, of which men present an offering made by fire unto the LORD, even the soul that eateth it shall be cut off from his people.
26 И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.
And ye shall eat no manner of blood, whether it be of fowl or of beast, in any of your dwellings.
27 Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.
Whosoever it be that eateth any blood, that soul shall be cut off from his people.
28 Господ още говори на Моисея, казвайки:
And the LORD spoke unto Moses, saying:
29 Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.
Speak unto the children of Israel, saying: He that offereth his sacrifice of peace-offerings unto the LORD shall bring his offering unto the LORD out of his sacrifice of peace-offerings.
30 Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.
His own hands shall bring the offerings of the LORD made by fire: the fat with the breast shall he bring, that the breast may be waved for a wave-offering before the LORD.
31 А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.
And the priest shall make the fat smoke upon the altar; but the breast shall be Aaron's and his sons'.
32 И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.
And the right thigh shall ye give unto the priest for a heave-offering out of your sacrifices of peace-offerings.
33 Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.
He among the sons of Aaron, that offereth the blood of the peace-offerings, and the fat, shall have the right thigh for a portion.
34 Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.
For the breast of waving and the thigh of heaving have I taken of the children of Israel out of their sacrifices of peace-offerings, and have given them unto Aaron the priest and unto his sons as a due for ever from the children of Israel.
35 Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и синовете му, поради помазването им, в деня когато представи синовете си, за да свещенодействуват Господу,
This is the consecrated portion of Aaron, and the consecrated portion of his sons, out of the offerings of the LORD made by fire, in the day when they were presented to minister unto the LORD in the priest's office;
36 който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня когато ги помаза. Това е тяхно вечно право във всичките им поколения.
which the LORD commanded to be given them of the children of Israel, in the day that they were anointed. It is a due for ever throughout their generations.
37 Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,
This is the law of the burnt-offering, of the meal-offering, and of the sin-offering, and of the guilt-offering, and of the consecration-offering, and of the sacrifice of peace-offerings;
38 който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
which the LORD commanded Moses in mount Sinai, in the day that he commanded the children of Israel to present their offerings unto the LORD, in the wilderness of Sinai.
