Левит 25
1 Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки:
Yahweh said to Moses/me on Sinai Mountain,
2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа.
“Tell the Israelis [that I, Yahweh, say this]: When you enter the land that I am about to give you, every seventh year you must honor me by [not planting any seeds. You will be] allowing the ground to rest.
3 Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;
For six years you are to plant seeds in your fields and prune your grapevines and harvest the crops.
4 а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си.
But the seventh/next year you must [dedicate] to me, and allow your fields to rest. Do not plant seeds in your fields or prune your grapevines [during that year].
5 Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш гроздето от нерязано лозе: година за тържествена почивка да бъде на земята.
Do not reap [the grain] that grows in your fields without having been planted, or harvest the grapes that grow [without the vines being pruned]; you must allow the land to rest for that one year.
6 Произведеното през тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселел при тебе;
But you are permitted to eat whatever crops grow by themselves during that year without having been planted. You and your male and female servants, and workers whom you have hired, and people who are living among you temporarily are permitted to eat it.
7 на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна.
Also, [during that year] your livestock and the wild animals in your land are permitted to eat it.’
8 Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години,
‘Also, after every 49 years has ended, you must do this: (On the tenth day of the seventh month/At the end of September) [of the next/50th year], blow trumpets throughout the country, to declare that it will be a day on which you request that I forgive you for the sins that you have committed.
9 тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.
10 И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.
Set apart that year, and proclaim that throughout the country, it will be a year of restoring the land and freeing people: All the people [who sold their property] will receive back the property that they previously owned, and slaves must be (freed/allowed to return to [their property and] their families).
11 Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.
That year will be a Year of Celebration; [during that year] do not plant anything, and do not harvest [in the usual way] the grain/wheat that grows without having been planted, or the grapes that grow without the vines being pruned.
12 Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.
It will be a Year of Celebration, so eat [only] what grows in the fields (by itself/without any work being done to produce anything).
13 В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.
‘In that Year of Celebration, everyone must return to their own property.
14 И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други;
‘If you sell some of your land to a fellow Israeli or if you buy some land from one of them, you must treat that person fairly:
15 но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава.
If you buy land, the price that you will pay will depend on the number of years there will be until the next Year of Celebration. If someone sells land to you, he will charge a price that is determined by the number of years until the next Year of Celebration.
16 Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията.
If there will be many years before the next Year of Celebration, the price will be higher; if there will be only a few years until the next Year of Celebration, the price will be lower. [You could say that] what he is really selling you is the number of crops [which you can harvest before the next Year of Celebration].
17 Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог.
Do not cheat each other; instead, revere me. I, Yahweh your God, [am the one who am commanding this].
18 И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята.
‘Obey all my laws [DOU] carefully. If you do that, you will continue to live safely in your country [DOU].
19 Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея.
And crops will grow well on the land, and you will have plenty to eat.
20 И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си?
But you may ask, “If we do not plant or harvest our crops during the seventh year, what will we have to eat?”
21 Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години.
[My answer is that] I will bless you very much during the sixth/previous year, with the result that during that year there will be enough crops to provide food for you for three years!
22 А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси.
Then, after you plant seed during the eighth/next year [and wait for the crops to grow], you will eat the food grown in the sixth year, and continue to eat it until more food is harvested in the ninth year!
23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.
‘You must not sell any of your land to belong to someone else permanently, because the land [is not yours, it]; is really mine, and you are only living on it temporarily and (farming/taking care of) it for me.
24 За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупуване на земята.
Throughout the country that you will possess, you must remember that if someone sells some of his land to you, he is permitted to buy it back from you [if he wants to].
25 Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде на-близкият му сродник и да купи онова, което брат му е продал.
‘So, if one of your fellow Israelis becomes poor and sells some of his property [to obtain some money], the person who is most closely related to him is permitted to come and buy that land for him.
26 Но ако човекът няма сродник да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи,
However, if a man has no one to buy the land for him, and he himself prospers again and saves enough money to buy that land back,
27 тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си.
he must calculate how many years there will be until the next Year of Celebration. Then he must pay to the man who bought the land the money that he would have earned by continuing to grow crops on that land for those years.
28 Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.
But if the original owner does not have any money to buy the land that he sold, it will continue to belong to the man who bought it, until the next Year of Celebration. In that year it must be returned to its original owner, and he will be able to live on it again.
29 Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една година от продажбата й; за една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи.
‘If someone who lives in a city that has a wall around it sells a house there, during the next year he will be permitted to buy it from the man who bought it.
30 Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, който е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения в юбилей да се не освобождава.
If he does not buy it during that year, it will belong permanently to the man who bought it and to his descendants. It must not be returned to the original owner in the Year of Celebration.
31 Но същите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.
But houses that are in villages that do not have walls around them are considered to be as though they are in a field. So if someone sells one of those houses, he is permitted to buy it back at any time. And [if he does not buy it], it must be returned to him in the Year of Celebration.
32 Обаче в левитските градове, лавитите могат когато да е да откупуват къщите в градовете, които притежават.
‘If any descendants of Levi sell their houses in the towns in which they live, they are permitted to buy them back at any time.
33 И ако някой купи къща от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежава да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните.
And because the houses in their towns are on land that [was given to them by] other Israelis, that land will become theirs again in the Year of Celebration [if they do not buy it back before then].
34 А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.
But the pastureland near their towns must not be sold. It must belong to the original owners permanently/forever.
35 Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе.
‘If one of your fellow Israelis becomes poor and is unable to buy what he needs [IDM], others of you must help him like you would help a foreigner who is living among you [DOU] temporarily.
36 Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог та да живеете брат ти при тебе.
[If you lend money to him], do not charge any kind of interest [DOU]. Instead, [show by what you do that you] revere me, your God, and help that man, in order that he will be able to continue to live among you.
37 Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.
If you lend him money, do not charge interest; and if you sell food to him, [charge him only what you paid for it]; do not get a profit from it.
38 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.
[Do not forget that] I am Yahweh your God, who brought you out of Egypt to be your God and to give you the land of Canaan, [and I did not charge you for doing that].
39 Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натовариш с робска работа.
‘If one of your fellow Israelis becomes poor and sells himself to you, do not force him to work like a slave.
40 Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година;
Treat him like you treat workers that you hire or like someone who is living on your land temporarily. But he must work for you [only] until the Year of Celebration.
41 тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и нека ти работи до юбилейната година;
During that year, you must free him, and he will go back to his family and to the property that his ancestors owned.
42 Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби;
[It is as though] you Israelis are my slaves/servants, whom I [freed from being slaves] in Egypt. So none of you should be sold to become slaves.
43 да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог.
And do not treat the Israelis whom you buy cruelly; instead, revere me, your God.
44 А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини.
‘If you want to have slaves, you are permitted to buy them from nearby countries.
45 Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание.
You are also permitted to buy some of the foreigners who are living among you, and members of their clans that were born in your country. Then you will own them.
46 И да ги оставите в наследство на чадата си; те да ги наследяват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко.
They will be your slaves for the remaining years of your life, and after you die, it is permitted for your children to own them. But you must not act in brutal ways toward your fellow Israelis.
47 Ако чужденец или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца,
‘If a foreigner who is living among you [DOU] becomes rich, and if one of your fellow Israelis becomes poor and sells himself to that foreigner or to a member of his clan/family,
48 то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи;
it is permitted for someone to pay for him to be freed. It is permitted for one of his relatives to pay for him to be released:
49 или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи сабе си.
An uncle or a cousin or another relative in his clan may pay for him to be released. Or, if he prospers [and gets enough money], he is permitted to pay for his own release.
50 Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с с числото на годините; да му се сметне свързано с времето на наемник.
The man who wants to pay for his own release must count the number of years until the next Year of Celebration. The price he pays to the man who bought him will depend on the pay that would be given to a hired worker for that number of years.
51 Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен.
If there are a lot of years that remain until the Year of Celebration, he must pay for his release a larger amount of the money.
52 Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си.
If there are only a few years that remain until the Year of Celebration, he must pay a smaller amount to be released.
53 Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе.
During the years that he is working for the man who bought him, the man who bought him must treat him like he would treat a hired worker, and all of you must make sure that his owner does not treat him cruelly.
54 Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него,
‘And even if a fellow Israeli who has sold himself to a rich man is not able to pay for himself to be freed by any of these ways, he and his children must be freed in the Year of Celebration,
55 защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
because [it is as though] you Israelis are my slaves/servants, whom I, Yahweh your God, freed from [being slaves in] Egypt.’”
