Левит 25
1 Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки:
Jehova Nyasaye nowacho ne Musa ewi Got Sinai niya,
2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа.
Wuo gi jo-Israel kendo inyisgi ni: Ka gichopo e piny mabiro miyogi, to pinyno nyaka rit Sabato mar Jehova Nyasaye.
3 Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;
Kuom higni auchiel oyienu pidho cham e puotheu, gi loso tiend yiendeu mag mzabibu kendo oyienu kayo chambu kendo pono olembeu.
4 а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си.
To kochopo higa mar abiriyo to puodho nyaka yud yweyo mar Sabato, ma en Sabato mar Jehova Nyasaye. E higano lowo nyaka yud yweyo ma kik upidh gimoro amora e puotheu mag cham gi mag mzabibu.
5 Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш гроздето от нерязано лозе: година за тържествена почивка да бъде на земята.
E higano kik uka orowe kata kik upon mzabibu monyak kendgi e yien mane ok uloso, nikech en higa ma piny yweyoe.
6 Произведеното през тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселел при тебе;
To gimoro amora ma piny nochiegnu e hik Sabato nobed mar chiembu, chiemb jotichu machwo gi mamon kaachiel gi jotichu mamoko, kod welo molimou kuma udakie kuom ndalo machwok,
7 на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна.
kendo nobed mar jambu gi le manie pinyu. Gimoro amora ma piny ochiego inyalo cham.
8 Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години,
Waluru Sabato abiriyo mag higni abiriyo nyadibiriyo, tiendeni higni piero angʼwen gochiko.
9 тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.
Eka gouru turumbete kamoro amora e odiechiengʼ mar apar mar dwe mar abiriyo, kendo Odiechieng Pwodhruokno gouru turumbete e gwengeu duto.
10 И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.
Waluru higa mar piero abich, kendo ugo milome e piny duto ni en higa ma joma otwe igonyo iweyogi gibedo thuolo. Enobed hiku mar mor; ngʼato ka ngʼato nodog thurgi ir joode kendo ir anywolane.
11 Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.
Higa mar piero abichno nobednu uduto hik mor, kik upidhe cham, kendo kik ukaye orowe, kata kik uponie mzabibu monyak kende e yien mane ok uloso.
12 Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.
Nimar en higa mar piero abich, kendo mosewalnu maler ni Jehova Nyasaye, nyaka ucham gik monyak e puothe.
13 В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.
E higani mar piero abich nyaka ngʼato ka ngʼato odog thurgi.
14 И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други;
E higani ka ngʼato ongʼiewo lop wadgi to kik wuond moro bedie kindgi.
15 но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава.
Ka ingʼiewo lop wadu nyaka ikwan higni kochakore e higa mar piero abich mokadho. Nyaka oket nengo lopno mana maromre gi higni ma pod ibiro keyoe.
16 Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията.
Ka hignigo ngʼeny to nyaka imed nengo, to ka higni nok, to nyaka idwok nengo piny, nikech gima ingʼiewo kuome en mana cham mibiro kayo.
17 Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог.
Kik ngʼat maa nyawadgi, to luoruru Nyasachu. An e Jehova Nyasaye ma Nyasachu.
18 И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята.
Rituru buchena kendo une ni uluwo chikena, eka mondo udag gi kwe e pinyno.
19 Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея.
Mano eka lowo nochiegnu cham kendo nuchiem ma uyiengʼ mi unudagi gi kwe.
20 И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си?
Kapo upenjo niya, “Angʼo ma wabiro chamo e higa mar abiriyo ka ok wachwoyo, kata ka ok wakeyo?”
21 Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години.
To anadwoku kama: Anaolnu gweth mogundho e higa mar auchiel, kendo puotheu nochieg cham moromou chamo nyaka bangʼ higni adek.
22 А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси.
E kinde ma uchwoyo e higa mar aboro to unubed mana kapod uchamo cham machon nyaka chop ubed gi keyo e higa mar ochiko.
23 Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.
Kik ngʼato usne wadgi lowo chuth, nikech lowo en mara, un to un mana joma amiyo lowo kaka wenda kendo jodak.
24 За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупуване на земята.
E pinyu kamoro amora mudakie, nyaka uyie mondo puodho mane oseusi mondo owar.
25 Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде на-близкият му сродник и да купи онова, което брат му е продал.
Ka wadu moro dhier omako ma ouso lope, to nyaka wadgi moro tem matek kendo owarne lopeno.
26 Но ако човекът няма сродник да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи,
To ka ngʼato onge gi watne manyalo warone lowo, to kata en owuon ndalo moyudo pesa onyalo ware,
27 тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си.
kendo enokwan chakre higni mane ouse lopeno, kendo chulo ngʼatno pesa moromo gi higni ma pod odongʼ nyaka chop higa mar mor, eka koro oyiene kawo lopno obed mare kendo.
28 Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.
To ka ok onyal waro lopeno, to lopno nosik e lwet ngʼat mane ongʼiewocha nyaka chop higa mar piero abich. To kochopo higa mar morno to nowe lowo odogni wuon mare machon, kendo wuon-gi nokawe.
29 Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една година от продажбата й; за една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи.
Ka ngʼato oyie mi wadgi ongʼiewo ode mar dak manie dala mochiel motegno gi ohinga, to oyiene mana mar ware ka higa achiel pok orumo nyaka ne ngʼiewe. Higano mangima en gi thuolo mar ware.
30 Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, който е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения в юбилей да се не освобождава.
Ka ok oware ka higa pok orumo, to odno mantiere ei ohinga mochiel motegnono mar dala maduongʼ nosik mana kobedo mar ngʼat mane ongʼiewecha, kaachiel gi nyikwaye kod kothe duto nyaka chiengʼ. Kata kochopo higa mar piero abich to ok nodwoke e lwet wuon machon.
31 Но същите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.
To udi moger e mier ma ok ochiel gi ohinga nokwan mana kaka ikwano lowo. Ginto gin gik minyalo waro, maka ochopo higa mar piero abich to nyaka dwokgi e lwet wegi.
32 Обаче в левитските градове, лавитите могат когато да е да откупуват къщите в градовете, които притежават.
Jo-Lawi nigi thuolo kinde duto mar waro utegi manie miechgi.
33 И ако някой купи къща от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежава да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните.
Ka ja-Lawi moro ok owaro ode manie dalagi, to odni nyaka duogne e higa mar piero abich, nikech udi manie miech joka Lawi e mwandu kende ma gin godo e piny Israel.
34 А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.
To puothe mag lek mag joka Lawi ok nyal usi, nikech mano en mwandugi nyaka chiengʼ.
35 Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе.
Ka ja-Israel wadu moro obedo modhier e dieru, to nyaka ukonye mana kaka ukonyo jadak kata wendo molimou kuma udakie kuom ndalo machwok mondo omi osik kodak kodu.
36 Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог та да живеете брат ти при тебе.
Kik ukaw ohala moro amora kuome, to daguru kode kuluoro Nyasachu.
37 Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.
Kik uhole pesa mondo uyudie ohala, kendo kik ukaw ohala kuom chiemo ma uhole.
38 Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.
An e Jehova Nyasaye ma Nyasachu, mane ogolou e piny Misri momiyou piny Kanaan kendo mondo abed Nyasachu.
39 Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натовариш с робска работа.
Ka wadu odhier kendo ochiwore mondo ingʼiewe, to kik ikete otini ka misumba.
40 Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година;
To dag kode kaka jatich michulo kata kaka wendo modak kodi, kendo obiro tiyoni nyaka chop higa mar piero abich.
41 тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и нека ти работи до юбилейната година;
Eka bangʼe noa iri en kaachiel gi nyithinde, kendo odogi ir joodgi owuon kendo e lop kwerene.
42 Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби;
Nikech jo-Israel gin wasumbiniga mane agolo an awuon e piny Misri, ok onego ngʼiewgi kaka wasumbini.
43 да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог.
Kik isand ja-Israel wadu kata matin, to iluor Nyasachi.
44 А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини.
Wasumbini magu machwo kata mamon, unyalo mana ngʼiewo koa ir ogendini mukiewogo.
45 Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание.
To bende un gi thuolo mar ngʼiewo nyithind jodak manie dieru, kaachiel gi joma ginywolo e dieru, makoro ginibed mwandu magu uwegi,
46 И да ги оставите в наследство на чадата си; те да ги наследяват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко.
Bangʼ ka usetho to unuwegi ni yawuotu kaka girkeni kendo ginibed wasumbini mag-gi nyaka chiengʼ, makmana ni jo-Israel weteu to kik usandi.
47 Ако чужденец или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца,
Ka jadak moro manie dieru kata wendo oyudo mwandu mi obedo jamoko, to wadu moro to obedo modhier, mi ongʼiewe gi jadak modak e dieru kata anywola jadakno,
48 то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи;
to en giratiro mondo oware bangʼ ka osengʼiewe. Achiel kuom wedene nyalo ware.
49 или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи сабе си.
Ngʼatni nyalo bedo owad gi wuon, kata wuod wuon kata mana watne moro amora e anywolane. To en bende kobedo ja-mwandu to onyalo warore owuon.
50 Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с с числото на годините; да му се сметне свързано с времето на наемник.
En kaachiel gi ngʼat mane ongʼieweno nyaka kwan kar romb higni chakre chiengʼ mane ongʼiewe nyaka chop higa mar piero abich. Pesa monego dwokne ngʼat mane ongʼieweno nyaka bed maromre gi pok ma dine ngʼatno ondikogo jatich kuom higni ma ngʼatno osetiyogo.
51 Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен.
To ka higni modongʼ ngʼeny, to noware gi chudo mamalo.
52 Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си.
To kodongʼ gi higni manok mondo ochop e higa mar piero abich, to noware gi chudo ma piny.
53 Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе.
Ngʼatni nyaka riti kaka jatich mondiki kendo ngʼat mane ongʼiewe ok oyiene mondo osande.
54 Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него,
Ka ngʼatno ok owar e achiel kuom yorego, to en kaachiel gi nyithinde noweye thuolo e higa mar piero abich,
55 защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
nikech jo-Israel gin wasumbini maga. Gin wasumbini maga mane agolo e piny Misri. An e Jehova Nyasaye ma Nyasachu.
