Левит 24
1 Господ говори още на Моисея, казвайки:
Then the LORD said to Moses,
2 Заповядай на израилтяните да ти донесат първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило.
“Command the Israelites to bring you pure oil of pressed olives for the light, to keep the lamps burning continually.
3 Аарон да го приготвя отвън завесата, която е пред плочите на свидетелството в шатъра за срещане, за да свети от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения.
Outside the veil of the Testimony in the Tent of Meeting, Aaron is to tend the lamps continually before the LORD from evening until morning. This is to be a permanent statute for the generations to come.
4 На чистозлатния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги.
He shall tend the lamps on the pure gold lampstand before the LORD continually.
5 И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети от ефа.
You are also to take fine flour and bake twelve loaves, using two-tenths of an ephah for each loaf,
6 И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху чистозлатната трапеза пред Господа.
and set them in two rows—six per row—on the table of pure gold before the LORD.
7 И на всеки ред да туриш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос чрез огън Господу.
And you are to place pure frankincense near each row, so that it may serve as a memorial portion for the bread, an offering made by fire to the LORD.
8 Всеки съботен ден свещеникът да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет.
Every Sabbath day the bread is to be set out before the LORD on behalf of the Israelites as a permanent covenant.
9 И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от жертвите принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон.
It belongs to Aaron and his sons, who are to eat it in a holy place; for it is to him a most holy part of the offerings made by fire to the LORD—his portion forever.”
10 И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана.
Now the son of an Israelite mother and an Egyptian father went out among the Israelites, and a fight broke out in the camp between him and an Israelite.
11 И синът на израилтянката похули Господното Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе).
The son of the Israelite woman blasphemed the Name with a curse. So they brought him to Moses. (His mother’s name was Shelomith daughter of Dibri, of the tribe of Dan.)
12 И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, какво да му сторят.
They placed him in custody until the will of the LORD should be made clear to them.
13 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Then the LORD said to Moses,
14 Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни.
“Take the blasphemer outside the camp, and have all who heard him lay their hands on his head; then have the whole assembly stone him.
15 И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си.
And you are to tell the Israelites, ‘If anyone curses his God, he shall bear the consequences of his sin.
16 Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули Господното име, да се умъртви.
Whoever blasphemes the name of the LORD must surely be put to death; the whole assembly must surely stone him, whether he is a foreign resident or native; if he blasphemes the Name, he must be put to death.
17 Който убие някой човек, непременно да се умъртви.
And if a man takes the life of anyone else, he must surely be put to death.
18 А който убие животно, да го плати, Живот за живот.
Whoever kills an animal must make restitution—life for life.
19 И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той:
If anyone injures his neighbor, whatever he has done must be done to him:
20 строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему.
fracture for fracture, eye for eye, tooth for tooth. Just as he injured the other person, the same must be inflicted on him.
21 Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви.
Whoever kills an animal must make restitution, but whoever kills a man must be put to death.
22 Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог.
You are to have the same standard of law for the foreign resident and the native; for I am the LORD your God.’”
23 И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.
Then Moses spoke to the Israelites, and they took the blasphemer outside the camp and stoned him. So the Israelites did as the LORD had commanded Moses.
