Левит 23
1 Господ още говори на Моисея, казвайки:
І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:
2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:
„Промовляй до Ізраїлевих синів і скажеш їм: Свята Господні, що в них склика́тимете святі збори, оце вони, свята Мої:
3 Шест дена да се работи; а на седмия ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: в нея да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.
Шість день буде робитись робота, а дня сьомого — субота повного відпочинку, святі збори, жодної роботи не будете робити. Це субота відпочинку для Господа по всіх оселях ваших!
4 Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:
Оце свята Господні, святі збори, що скличете їх у їхнім означенім часі:
5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;
У місяці першім, чотирна́дцятого дня місяця під вечір — Па́сха для Господа.
6 и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.
А п'ятна́дцятого дня того місяця — свято Опрі́сноків для Господа, сім день будете їсти опрі́сноки.
7 На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
Першого дня будуть святі збори для вас, — жодного робочого зайня́ття не будете робити.
8 И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
І будете прино́сити для Господа жертву сім день; сьомого дня — збори святі, жодного робочого зайня́ття не будете робити“.
9 Господ говори още на Моисея, казвайки:
І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:
10 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;
„Промов до Ізраїлевих синів і скажеш їм: Коли ви вві́йдете до того Кра́ю, що Я даю вам, і будете жати жни́во його, то снопа первопло́ду ваших жнив принесете до священика,
11 и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.
а він буде колиха́ти снопа того перед лицем Господнім, щоб набути вподо́бання вам; першого дня по свя́ті священик буде колихати його.
12 И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;
І ви приря́дите в дні вашого колиха́ння снопа однорічне безвадне ягня на цілопа́лення для Господа.
13 и хлебния му принос, две десети от ефа чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.
А хлі́бна його жертва — дві десяті ефи пшеничної муки, мішаної в оливі, огняна́ жертва для Господа, пахощі любі; а жертва лита його — вино, чверть гіна.
14 А хляб или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.
А хліба, і пря́женого зе́рна, і свіжих зе́рен ви не будете їсти аж до самого того дня, аж до вашого прине́сення жертви для вашого Бога. Це вічна постанова для ваших поколінь по всіх ваших оселях.
15 От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;
І відлічите ви собі першого дня по святі, від дня вашого прине́сення снопа колиха́ння, сім тижнів, повні будуть вони.
16 до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.
А до першого дня по сьомім тижні відлічите п'ятдеся́т днів, та й принесете хлі́бну нову́ жертву для Господа.
17 Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.
З ваших осель принесете два хлі́би колиха́ння, — дві десяті ефи́ пшеничної муки будуть вони, будуть спечені ква́шені, первопло́ди для Господа.
18 И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.
І принесете понад той хліб сім ягнят безвадних у віці року, й одного бичка та два барани, — вони будуть цілопа́лення для Господа, і жертва хлі́бна, і жертви литі для них, огняна́ жертва, пахощі любі для Господа.
19 Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.
І спорядите́ одно́го козла на жертву за гріх, та двоє ягнят у віці року на жертву мирну.
20 И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; та да бъдат свети Господу за свещеника.
І священик буде колихати їх ра́зом із хлібом первопло́дів, як колиха́ння перед Господнім лицем, над двома́ ягнятами. Вони будуть святощі для Господа, для священика.
21 И на седмия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.
І скличете того самого дня, — і будуть святі збори для вас, жодного робочого зайня́ття не будете робити. Це вічна постанова для ваших поколінь по всіх ваших оселях!
22 И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.
А коли ви будете жати жни́во вашої землі, не дожинай кра́ю поля твого́, а попадалих колосків жни́ва твого не будеш збирати, — для вбогого та для прихо́дька позоставиш їх. Я — Господь, Бог ваш!“
23 Господ още говори на Моисея, казвайки:
І промовив Господь до Мойсея, говорячи:
24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.
„Промовляй до Ізраїлевих синів, говорячи: Сьомого місяця, першого дня місяця буде вам повний спочинок, — пам'ять су́рмлення, святі збори.
25 В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.
Жодного робочого зайняття не будете робити, і принесете огняну́ жертву для Господа“.
26 Господ говори още на Моисея, казвайки:
І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:
27 Дасетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.
„А десятого дня того самого місяця — день Очи́щення він, збори святі бу́дуть для вас, і бу́дете впокоряти душі ваші, і принесете огняну́ жертву для Господа.
28 Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.
І жодного зайняття не будете робити того самого дня, бо він — день Очищення, щоб очистити за вас перед лицем Господа, Бога вашого.
29 Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.
Бо кожна душа, що не буде впоко́рюватись того самого дня, то буде вона ви́нищена з своєї рідні.
30 И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.
А кожна душа, що буде робити яке зайняття того самого дня, — то Я ви́гублю ту душу з-посеред наро́ду її.
31 Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.
Жодного зайняття не будете робити. Це постанова вічна для ваших поколінь по всіх ваших оселях!
32 Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.
Він субота повного спочинку для вас, — і ви будете впокоряти душі свої, ввечері дев'ятого дня місяця від вечора аж до вечора будете святкувати вашу суботу“.
33 Господ говори още на Моисея, казвайки:
І Господь промовляв до Мойсея, говорячи:
34 Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.
„Промовляй до Ізраїлевих синів, ка́жучи: П'ятна́дцятого дня того сьомого місяця, — свято Ку́чок, сім день для Господа.
35 На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
Першого дня святі збори, жодного робочого зайняття не будете робити.
36 Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу: това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
Сім день будете прино́сити огняну́ жертву для Господа; во́сьмого дня — святі збори будуть для вас, і принесете огняну́ жертву для Господа; це відда́ння свята, — жодного робочого зайняття не будете робити.
37 Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,
Оце свята Господні, що скликуватимете на них святі збори, щоб прино́сити огняну́ жертву для Господа, цілопа́лення, хлі́бну жертву й зако́лену жертву, і жертви литі, — належне дневі в його дні,
38 освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.
окрім Господніх субі́т, і окрім да́рів ваших, і окрім усіх ваших обі́тниць, і окрім усіх ваших дарува́нь, що дасте́ Господе́ві.
39 А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.
А п'ятнадцятого дня сьомого місяця, коли ви збираєте врожай землі, будете святкува́ти свято Господнє сім день; першого дня повний спочинок, і восьмого повний спочинок.
40 И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.
І ві́зьмете собі першого дня пло́ду гарного дерева, па́льмові віття, і галу́зку многолистого дерева та припото́чних топо́ль, — і будете весели́тися перед лицем Господа, Бога вашого, сім день.
41 Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.
І будете святкувати його, як свято для Господа, сім день у році. Постанова вічна для ваших поколінь, — сьомого місяця будете святкува́ти його.
42 В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,
У ку́чках будете сидіти сім день, — кожен тубі́лець в Ізраїлі сидітиме в ку́чках,
43 за да познаят бъдещите ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
щоб ваші покоління пізнали, що Я в ку́чках посадив був Ізраїлевих синів, коли виводив їх з єгипетського кра́ю. Я — Господь, Бог ваш!“
44 И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.
І Мойсей промовляв до Ізра́їлевих синів про свята Господні.
