Левит 23
1 Господ още говори на Моисея, казвайки:
And the LORD spake unto Moses, saying,
2 Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:
Speak unto the children of Israel, and say unto them, [Concerning] the feasts of the LORD, which ye shall proclaim [to be] holy convocations, [even] these [are] my feasts.
3 Шест дена да се работи; а на седмия ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: в нея да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.
Six days shall work be done: but the seventh day [is] the sabbath of rest, an holy convocation; ye shall do no work [therein: ] it [is] the sabbath of the LORD in all your dwellings.
4 Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:
These [are] the feasts of the LORD, [even] holy convocations, which ye shall proclaim in their seasons.
5 В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;
In the fourteenth [day] of the first month at even [is] the LORD’s passover.
6 и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.
And on the fifteenth day of the same month [is] the feast of unleavened bread unto the LORD: seven days ye must eat unleavened bread.
7 На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
In the first day ye shall have an holy convocation: ye shall do no servile work therein.
8 И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
But ye shall offer an offering made by fire unto the LORD seven days: in the seventh day [is] an holy convocation: ye shall do no servile work [therein].
9 Господ говори още на Моисея, казвайки:
And the LORD spake unto Moses, saying,
10 Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;
Speak unto the children of Israel, and say unto them, When ye be come into the land which I give unto you, and shall reap the harvest thereof, then ye shall bring a sheaf of the firstfruits of your harvest unto the priest:
11 и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.
And he shall wave the sheaf before the LORD, to be accepted for you: on the morrow after the sabbath the priest shall wave it.
12 И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;
And ye shall offer that day when ye wave the sheaf an he lamb without blemish of the first year for a burnt offering unto the LORD.
13 и хлебния му принос, две десети от ефа чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.
And the meat offering thereof [shall be] two tenth deals of fine flour mingled with oil, an offering made by fire unto the LORD [for] a sweet savour: and the drink offering thereof [shall be] of wine, the fourth [part] of an hin.
14 А хляб или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.
And ye shall eat neither bread, nor parched corn, nor green ears, until the selfsame day that ye have brought an offering unto your God: [it shall be] a statute for ever throughout your generations in all your dwellings.
15 От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;
And ye shall count unto you from the morrow after the sabbath, from the day that ye brought the sheaf of the wave offering; seven sabbaths shall be complete:
16 до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.
Even unto the morrow after the seventh sabbath shall ye number fifty days; and ye shall offer a new meat offering unto the LORD.
17 Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.
Ye shall bring out of your habitations two wave loaves of two tenth deals: they shall be of fine flour; they shall be baken with leaven; [they are] the firstfruits unto the LORD.
18 И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.
And ye shall offer with the bread seven lambs without blemish of the first year, and one young bullock, and two rams: they shall be [for] a burnt offering unto the LORD, with their meat offering, and their drink offerings, [even] an offering made by fire, of sweet savour unto the LORD.
19 Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.
Then ye shall sacrifice one kid of the goats for a sin offering, and two lambs of the first year for a sacrifice of peace offerings.
20 И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; та да бъдат свети Господу за свещеника.
And the priest shall wave them with the bread of the firstfruits [for] a wave offering before the LORD, with the two lambs: they shall be holy to the LORD for the priest.
21 И на седмия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.
And ye shall proclaim on the selfsame day, [that] it may be an holy convocation unto you: ye shall do no servile work [therein: it shall be] a statute for ever in all your dwellings throughout your generations.
22 И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.
And when ye reap the harvest of your land, thou shalt not make clean riddance of the corners of thy field when thou reapest, neither shalt thou gather any gleaning of thy harvest: thou shalt leave them unto the poor, and to the stranger: I [am] the LORD your God.
23 Господ още говори на Моисея, казвайки:
And the LORD spake unto Moses, saying,
24 Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.
Speak unto the children of Israel, saying, In the seventh month, in the first [day] of the month, shall ye have a sabbath, a memorial of blowing of trumpets, an holy convocation.
25 В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.
Ye shall do no servile work [therein: ] but ye shall offer an offering made by fire unto the LORD.
26 Господ говори още на Моисея, казвайки:
And the LORD spake unto Moses, saying,
27 Дасетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.
Also on the tenth [day] of this seventh month [there shall be] a day of atonement: it shall be an holy convocation unto you; and ye shall afflict your souls, and offer an offering made by fire unto the LORD.
28 Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.
And ye shall do no work in that same day: for it [is] a day of atonement, to make an atonement for you before the LORD your God.
29 Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.
For whatsoever soul [it be] that shall not be afflicted in that same day, he shall be cut off from among his people.
30 И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.
And whatsoever soul [it be] that doeth any work in that same day, the same soul will I destroy from among his people.
31 Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.
Ye shall do no manner of work: [it shall be] a statute for ever throughout your generations in all your dwellings.
32 Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.
It [shall be] unto you a sabbath of rest, and ye shall afflict your souls: in the ninth [day] of the month at even, from even unto even, shall ye celebrate your sabbath.
33 Господ говори още на Моисея, казвайки:
And the LORD spake unto Moses, saying,
34 Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.
Speak unto the children of Israel, saying, The fifteenth day of this seventh month [shall be] the feast of tabernacles [for] seven days unto the LORD.
35 На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
On the first day [shall be] an holy convocation: ye shall do no servile work [therein].
36 Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу: това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
Seven days ye shall offer an offering made by fire unto the LORD: on the eighth day shall be an holy convocation unto you; and ye shall offer an offering made by fire unto the LORD: it [is] a solemn assembly; [and] ye shall do no servile work [therein].
37 Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,
These [are] the feasts of the LORD, which ye shall proclaim [to be] holy convocations, to offer an offering made by fire unto the LORD, a burnt offering, and a meat offering, a sacrifice, and drink offerings, every thing upon his day:
38 освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.
Beside the sabbaths of the LORD, and beside your gifts, and beside all your vows, and beside all your freewill offerings, which ye give unto the LORD.
39 А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.
Also in the fifteenth day of the seventh month, when ye have gathered in the fruit of the land, ye shall keep a feast unto the LORD seven days: on the first day [shall be] a sabbath, and on the eighth day [shall be] a sabbath.
40 И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.
And ye shall take you on the first day the boughs of goodly trees, branches of palm trees, and the boughs of thick trees, and willows of the brook; and ye shall rejoice before the LORD your God seven days.
41 Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.
And ye shall keep it a feast unto the LORD seven days in the year. [It shall be] a statute for ever in your generations: ye shall celebrate it in the seventh month.
42 В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,
Ye shall dwell in booths seven days; all that are Israelites born shall dwell in booths:
43 за да познаят бъдещите ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
That your generations may know that I made the children of Israel to dwell in booths, when I brought them out of the land of Egypt: I [am] the LORD your God.
44 И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.
And Moses declared unto the children of Israel the feasts of the LORD.
