Левит 2

1 Когато принесе някой Господу хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло и да тури на него ливан.

Кынд ва адуче чинева Домнулуй ун дар ка жертфэ де мынкаре, дарул луй сэ фие дин флоаря фэиний: сэ тоарне унтделемн песте еа ши сэ адауӂе ши тэмые.

2 И, като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му и всичкия му ливан, та да ги изгори на олтара за спомен като жертва чрез огън, благоуханна Господу.

С-о адукэ преоцилор, фиилор луй Аарон; преотул сэ я ун пумн дин ачастэ флоаре а фэиний стропитэ ку унтделемн, ымпреунэ ку тоатэ тэмыя, ши с-о ардэ пе алтар ка жертфэ де адучере аминте. Ачеста есте ун дар де мынкаре де ун мирос плэкут Домнулуй.

3 А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви.

Че ва рэмыне дин дарул ачеста де мынкаре сэ фие ал луй Аарон ши ал фиилор луй; ачеста есте ун лукру прясфынт ынтре жертфеле де мынкаре мистуите де фок ынаинтя Домнулуй.

4 Когато принесеш хлебен принос печен в пещ, нека бъде безквасни пити от чисто брашно омесено с дървено масло, или безквасни кори намазани с масло.

Дакэ вей адуче ка жертфэ де мынкаре ун дар дин чея че се коаче ын куптор, сэ адучь ниште турте недоспите, фэкуте дин флоаре де фэинэ, фрэмынтате ку унтделемн, ши ниште плэчинте недоспите, стропите ку унтделемн.

5 Ако пък приносът ти е хлебен принос на тава, то нека бъде безквасен, от чисто брашно омесено с дървено масло.

Дакэ дарул тэу адус ка жертфэ де мынкаре ва фи о туртэ коаптэ ын тигае, сэ фие фэкутэ дин флоаря фэиний, недоспитэ ши фрэмынтатэ ку унтделемн.

6 Да го пречупиш на уломъци и да го полееш с масло; това е хлебен принос.

С-о фрынӂь ын букэць ши сэ торнь унтделемн пе еа; ачеста есте ун дар адус ка жертфэ де мынкаре.

7 Но ако приносът ти е хлебен принос в гърне, нека бъде от чисто брашно с дървено масло.

Дакэ дарул тэу адус ка жертфэ де мынкаре ва фи о туртэ коаптэ пе грэтар, сэ фие фэкутэ дин флоаря фэиний, фрэмынтатэ ку унтделемн.

8 Направеният от тях хлебен принос да донесеш Господу; и когато се представи на свещеника, той да го донесе при олтара.

Дарул де мынкаре фэкут дин ачесте лукрурь сэ-л адучь Домнулуй, ши ануме сэ фие дат преотулуй, каре-л ва адуче пе алтар.

9 И свещеникът, като отдели от хлебния принос, колкото е за спомен, да го изгори на олтара като жертва чрез огън, благоуханна Господу.

Преотул ва луа дин дарул де мынкаре партя каре требуе адусэ ка адучере аминте ши о ва арде пе алтар. Ачеста есте ун дар адус ка жертфэ де мынкаре, де ун мирос плэкут Домнулуй.

10 А останалото от хлебния принос да бъде и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви.

Че ва рэмыне дин дарул ачеста де мынкаре сэ фие ал луй Аарон ши ал фиилор луй; ачеста есте ун лукру прясфынт ынтре даруриле мистуите де фок ынаинтя Домнулуй.

11 Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу.

Ничунул дин даруриле пе каре ле вець адуче ка жертфэ де мынкаре ынаинтя Домнулуй сэ ну фие фэкут ку алуат, кэч ну требуе сэ ардець нимик ку алуат сау ку мьере, ка жертфэ де мынкаре мистуитэ де фок ынаинтя Домнулуй.

12 Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание.

Ка жертфэ де мынкаре дин челе динтый роаде, вець путя сэ ле адучець Домнулуй, дар ка дар де мынкаре де ун мирос плэкут, сэ ну фие адусе пе алтар.

13 И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебните приноси солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол.

Тоате даруриле тале де мынкаре сэ ле сэрезь ку саре; сэ ну лашь сэ липсяскэ ничодатэ де пе даруриле тале де мынкаре саря, каре есте семнул легэмынтулуй Думнезеулуй тэу; ла тоате даруриле тале де мынкаре сэ адучь саре.

14 И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове.

Дакэ вей адуче Домнулуй ун дар ка жертфэ де мынкаре дин челе динтый роаде, сэ адучь ка дар де мынкаре, дин челе динтый роаде але тале, спиче коапте де курынд, прэжите ла фок ши боабе ной писате.

15 Да го полееш с дървено масло и да му туриш ливан; това е хлебен принос.

Сэ торнь унтделемн пе еле ши сэ адауӂь ши тэмые; ачеста есте ун дар де мынкаре.

16 И свещеникът да изгори от очуканото му жито и от маслото му, колкото е за спомен, заедно с всичкия му ливан; това е жертва чрез огън Господу.

Преотул сэ ардэ ка адучере аминте о парте дин боабеле писате ши дин унтделемн, ку тоатэ тэмыя. Ачеста есте ун дар адус ка жертфэ де мынкаре, мистуитэ де фок ынаинтя Домнулуй.