Левит 19
1 Господ говори още на Моисея, казвайки:
The LORD spoke to Moses, saying,
2 Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.
“Speak to all the congregation of the children of Israel, and tell them, ‘You shall be holy; for I, the LORD your God, am holy.
3 Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.
“‘Each one of you shall respect his mother and his father. You shall keep my Sabbaths. I am the LORD your God.
4 Да се не върнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог.
“‘Don’t turn to idols, nor make molten gods for yourselves. I am the LORD your God.
5 Когато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети.
“‘When you offer a sacrifice of peace offerings to the LORD, you shall offer it so that you may be accepted.
6 В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън.
It shall be eaten the same day you offer it, and on the next day. If anything remains until the third day, it shall be burned with fire.
7 И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета;
If it is eaten at all on the third day, it is an abomination. It will not be accepted;
8 а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си.
but everyone who eats it shall bear his iniquity, because he has profaned the holy thing of the LORD, and that soul shall be cut off from his people.
9 Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове.
“‘When you reap the harvest of your land, you shall not wholly reap the corners of your field, neither shall you gather the gleanings of your harvest.
10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.
You shall not glean your vineyard, neither shall you gather the fallen grapes of your vineyard. You shall leave them for the poor and for the foreigner. I am the LORD your God.
11 Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си.
“‘You shall not steal. “‘You shall not lie. “‘You shall not deceive one another.
12 И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.
“‘You shall not swear by my name falsely, and profane the name of your God. I am the LORD.
13 Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта.
“‘You shall not oppress your neighbor, nor rob him. “‘The wages of a hired servant shall not remain with you all night until the morning.
14 Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.
“‘You shall not curse the deaf, nor put a stumbling block before the blind; but you shall fear your God. I am the LORD.
15 Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.
“‘You shall do no injustice in judgment. You shall not be partial to the poor, nor show favoritism to the great; but you shall judge your neighbor in righteousness.
16 Да не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш в покушение против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.
“‘You shall not go around as a slanderer among your people. “‘You shall not endanger the life of your neighbor. I am the LORD.
17 Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.
“‘You shall not hate your brother in your heart. You shall surely rebuke your neighbor, and not bear sin because of him.
18 Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.
“‘You shall not take vengeance, nor bear any grudge against the children of your people; but you shall love your neighbor as yourself. I am the LORD.
19 Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.
“‘You shall keep my statutes. “‘You shall not cross-breed different kinds of animals. “‘You shall not sow your field with two kinds of seed; “‘Don’t wear a garment made of two kinds of material.
20 Ако някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна.
“‘If a man lies carnally with a woman who is a slave girl, pledged to be married to another man, and not ransomed or given her freedom; they shall be punished. They shall not be put to death, because she was not free.
21 Той да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - освен в принос за престъпление.
He shall bring his trespass offering to the LORD, to the door of the Tent of Meeting, even a ram for a trespass offering.
22 И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господ с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил.
The priest shall make atonement for him with the ram of the trespass offering before the LORD for his sin which he has committed; and the sin which he has committed shall be forgiven him.
23 Когато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде.
“‘When you come into the land, and have planted all kinds of trees for food, then you shall count their fruit as forbidden. For three years it shall be forbidden to you. It shall not be eaten.
24 А в четвъртата година всичкия му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа.
But in the fourth year all its fruit shall be holy, for giving praise to the LORD.
25 И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог.
In the fifth year you shall eat its fruit, that it may yield its increase to you. I am the LORD your God.
26 Да не ядете месо с кръвта му, нито да си служите с гадания нито с предвещания.
“‘You shall not eat any meat with the blood still in it. You shall not use enchantments, nor practice sorcery.
27 Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.
“‘You shall not cut the hair on the sides of your head or clip off the edge of your beard.
28 Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.
“‘You shall not make any cuttings in your flesh for the dead, nor tattoo any marks on you. I am the LORD.
29 Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.
“‘Don’t profane your daughter, to make her a prostitute; lest the land fall to prostitution, and the land become full of wickedness.
30 Съботите Ми да пазите, и светилището ми да почитате. Аз съм Господ.
“‘You shall keep my Sabbaths, and reverence my sanctuary; I am the LORD.
31 Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се оскверняват чрез тях. Аз съм Господ вашият Бог.
“‘Don’t turn to those who are mediums, nor to the wizards. Don’t seek them out, to be defiled by them. I am the LORD your God.
32 Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.
“‘You shall rise up before the gray head and honor the face of the elderly; and you shall fear your God. I am the LORD.
33 Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;
“‘If a stranger lives as a foreigner with you in your land, you shall not do him wrong.
34 чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
The stranger who lives as a foreigner with you shall be to you as the native-born among you, and you shall love him as yourself; for you lived as foreigners in the land of Egypt. I am the LORD your God.
35 Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.
“‘You shall do no unrighteousness in judgment, in measures of length, of weight, or of quantity.
36 Верни везни, верни теглилки, верна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.
You shall have just balances, just weights, a just efah, and a just hin. I am the LORD your God, who brought you out of the land of Egypt.
37 Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.
“‘You shall observe all my statutes and all my ordinances, and do them. I am the LORD.’”
