Левит 19
1 Господ говори още на Моисея, казвайки:
Angraeng mah Mosi khaeah,
2 Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет.
Israel kaminawk boih khaeah, Kai na Angraeng Sithaw loe ciimcai pongah, nangcae doeh ciimcai oh, tiah thui paeh, tiah a naa.
3 Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог.
Kaminawk boih mah amno hoi ampa to khingya han oh, ka Sabbath ninawk to zaa oh; Kai loe na Angraeng Sithaw ah ka oh.
4 Да се не върнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог.
Krang bokhaih bangah angqoi o hmah loe, na bok hanah hmuen to sithaw ah sah hmah; Kai loe na Angraeng Sithaw ah ka oh.
5 Когато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети.
Angraeng khaeah angdaeh angbawnhaih na paek naah, palung huemhaih hoiah paek oh.
6 В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън.
To tiah na paek o ih hmuen to angbawnhaih ni, to tih ai boeh loe khawnbang ah caa o boih ah; ni thumto karoek to amtlai vop nahaeloe, hmai thungah va ah.
7 И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета;
Ni thumto karoek to amtlai vop nahaeloe, caak han panuet thoh boeh pongah, koeh han koi om ai boeh.
8 а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си.
Mi kawbaktih doeh caa nganga kami loe, Angraeng ih kaciim hmuen to ciim ai ah sak pongah, a zaehaih atho to hnu tih; to kami loe angmah ih acaeng thung hoiah pahnawt sut han oh.
9 Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове.
Lawk ih cang na aah o naah, lawk taki ih cangnawk to aat o bit hmah, kanghmat cangqui to akhui let hmah.
10 Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог.
Misurthaih doeh pakhrik bit hmah; kanghmat misurthaih to akhui hmah; kamtang kami hoi angvin han caehtaak ah; Kai loe na Angraeng Sithaw ah ka oh.
11 Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си.
Paqu hmah, minawk aling hmah, maeto hoi maeto amsawnlok thui hmah.
12 И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ.
Ka hmin hoiah amsoem ai lokkamhaih to sah hmah, na Sithaw ih ahmin kasae to thui hmah; Kai loe Angraeng ah ka oh.
13 Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря ти през нощта до сутринта.
Na imtaeng kami to aling hmah, anih ih hmuen doeh lomh pae hmah; atho paek hanah na tlai ih kami hanah toksakhaih atho paek ai ah, duembang hoi khawnbang khoek to patawn pae ving hmah.
14 Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ.
Naa pang kami to loksae hoiah tapring hmah, mikmaeng amthaek hanah a hmaa ah thing to pakhang pae khoep hmah; na Sithaw to zii ah; Kai loe Angraeng ah ka oh.
15 Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си.
Katoeng lokcaekhaih to toeng ai ah takoih hmah; kamtang kami to pahnawt sut hmah loe, kalen kaminawk ih mikhmai doeh khen hmah; na imtaeng kami to toenghaih hoiah lokcaek ah.
16 Да не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш в покушение против кръвта на ближния си. Аз съм Господ.
Na caeng kaminawk khaeah kami prong hanah paqai hmah; na imtaeng kami ih athii palong hanah pacaeng hmah; Kai loe Angraeng ah ka oh.
17 Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него.
Na palung thung hoiah nam nawk to hnuma hmah; na imtaeng kami sakpazaehaih hmuen pongah athum han ai ah, anih to zoeh ah.
18 Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ.
Nangmah ih acaeng kami nuiah a sakpazaehaih baktih toengah pathok hmah; na imtaeng kami to nangmah ih takpum baktiah palung ah; Kai loe Angraeng ah ka oh.
19 Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда.
Kang paek ih loknawk to pazui ah. Kanghmong ai maitaw to apaa cuksak hmah; na lawk thungah kanghmong ai anmuu to haeh hmah; kanghmong ai laihaw sak hanah puu ngan hoi tuumui to patoh hmah.
20 Ако някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна.
Nongpata maeto loe misong ah oh, anih loe sava sak hanah loksuek tangcae ah oh boeh, toe anih to akrang ai vop moe, misong hoiah doeh loih ai vop; to nongpata misong to nongpa maeto mah iip haih nahaeloe, anih to danpaek han oh; to nongpata loe misong hoiah loih ai vop pongah, paduek hmaek han om ai.
21 Той да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - освен в принос за престъпление.
Toe nongpa loe a sak ih zaehaih pongah angbawnhaih sak hanah, Tuu tae maeto amkhuenghaih kahni im thok taengah, Angraeng khaeah a sin han oh.
22 И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господ с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил.
To nongpa loe a sak ih zaehaih thung hoi loih thai hanah, qaima mah tuu tae maeto hoiah Angraeng hmaa ah zae angbawnhaih to sah pae tih; to naah anih zaehaih to tahmen tih.
23 Когато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде.
Prae thungah na kun o moe, congca thingthai kungnawk na thling o naah, to thingthai to tangzat hin aat ai thingthai tiah poek oh loe, to thingthai to caa o hmah: nangcae han saning thumto thung tangzat hin aat ai thingthai ah om tih.
24 А в четвъртата година всичкия му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа.
Saning palito naah loe athaih to ciim boih tih boeh, to naah Angraeng to pakoeh han oh.
25 И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог.
Toe saning pangato naah loe, thingthai to na caa o tih boeh; to tiah na sak o nahaeloe na thling o ih thingthai to pung tih; Kai loe na Angraeng Sithaw ah ka oh.
26 Да не ядете месо с кръвта му, нито да си служите с гадания нито с предвещания.
Athii kaom kawbaktih moi doeh caa o hmah; lungh khethaih hoi atue pakoephaih to doeh sah o hmah.
27 Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си.
Na lu taeng ih sam to aat o boih hmah; toektaboe mui doeh aat o hmah.
28 Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.
Kadueh kami hanah na taksa to aat o hmah; na takpum nuiah angmathaih sah o hmah; Kai loe Angraeng ah ka oh.
29 Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие.
Na canu to takpum zaw kami ah angcoengsak hanah sah hmah; to tih ai nahaeloe na prae kami boih mah na takpum to zaw o ueloe, na prae to sethaih hoiah koi tih.
30 Съботите Ми да пазите, и светилището ми да почитате. Аз съм Господ.
Kai ih Sababth ninawk to zaa ah loe, Ka hmuenciim to saiqathaih paek ah; Kai loe Angraeng ah ka oh.
31 Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се оскверняват чрез тях. Аз съм Господ вашият Бог.
Kadueh pakhranawk khaeah caeh o hmah; nam hnong o han ai ah lungh aat kop kaminawk khaeah doeh caeh o hmah; Kai loe na Angraeng Sithaw ah ka oh.
32 Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ.
Sampok kami hmaa ah angdoe ah loe, saning coeh kami to saiqat ah; na Sithaw to saiqat ah; Kai loe na Angraeng ah ka oh.
33 Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло;
Na prae thung kaom angvin to poek angphosak hmah.
34 чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
Nangcae khaeah kaom angvin to aimah acaeng kami baktiah poek oh loe, nangmah ih takpum baktih toengah palung ah; nangcae doeh Izip prae ah angvin ah ni na oh o; Kai loe na Angraeng Sithaw ah ka oh.
35 Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило.
Hmuen tahhaih, kazit tahhaih hoi hmuen noek naah, katoeng ai tahhaih to patoh hmah.
36 Верни везни, верни теглилки, верна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя.
Katoeng hmuenzit tahhaih, katoeng tahhaih ephah hoi katoeng situi tahhaih hint to patoh ah; Kai loe Izip prae thung hoi nangcae zaehoikung, na Angraeng Sithaw ah ka oh.
37 Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.
To pongah kang paek ih loknawk hoi ka lok takroekhaihnawk hae pazui o boih ah; Kai loe Angraeng ah ka oh, tiah a thuih, tiah a naa.
