Левит 11
1 И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза:
Hoe ty nitsara’ Iehovà amy Mosè naho amy Aharone:
2 Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята.
Saontsio amo ana’ Israeleo ty hoe: Iretoañe o raha veloñe ho fikama’ areo amy ze hene bibi’ ty tane toy.
3 Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете.
Ze vaki-hotro, ie misarake do’e o hotro’eo, naho mihota haneñe (amo bibio) le mahakama’ areo.
4 Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас;
Fe tsy ho kamae’ areo o mpihota naho o vaki-hotro retoañe: o ramevao, amy te tsy vaki-hotro ndra t’ie mihota, aa le faly ama’ areo.
5 питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас;
O trandrakeo, amy te tsy vaki-hotro ndra t’ie mihota le faly ama’ areo.
6 дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас;
O bitroo, amy te tsy vaki-hotro ndra t’ie mihota, le faly ama’ areo.
7 и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас;
O lamboo, toe misarake o hotro’eo naho vaki-hotro f’ie tsy mihota, le faly ama’ areo.
8 От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас.
Tsy ho kamae’ areo o nofo’eo le tsy ho tsapae’ areo o fate’eo, faly ama’ areo.
9 Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете.
Iretoy ty ho fikama’ areo amy ze he’e an-drano ao. Ndra inoñ’ inoñe aman’ elatse naho sisy, he andrano he an-driake ke an-tsaka ao—le azo’ areo kamaeñe.
10 А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас.
Fe ze raha iaby an-driake ndra an-tsaka ao tsy aman’ elatse ndra sisi’e amo fonga raha mifamorohotse an-dranoo naho amy ze hene raha veloñe an-drano, le tiva ama’ areo;
11 Непременно да бъдат отвратителни за вас; от месото им да не ядете, и от мършата им да се отвращавате.
veta ama’ areo irezay. Tsy ho kamae’ areo ty nofo’e, fa tiva ama’ areo ty fate’e.
12 Всичко във водите, което няма ни перки, ни люспи, да бъде отвратително за вас.
Ze raha an-drano ao tsy aman’ elatse ndra sisy le tiva ama’ areo.
13 Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, понеже са отвратителни: орелът, грифата, морският орел,
Intoy ty tiva ama’ areo amo voroñeo. O tsy ho kamaeñeo, o atao tivao: ty tratràke, ty bevorotse naho ty salale;
14 пилякът, соколът по видовете му,
ty fañaoke, naho ze atao vantio;
15 всяка врана по видовете й,
ze hene koàke naho o rahamba’eo;
16 камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му
ty voron-tsatra, ty langopake, ty vorom-potsy, naho ze hene karazan-kitikitike;
17 малкият бухал, рибарят, ибисът
ty voron-dolo kede; ty voron-dolo mpañao-piañe naho ty voron-dolo mpikodrìtse;
18 лебедът, пеликанът, лешоядът,
ty vorondolo foty, ty voron-dolon-tane maike, ty hondria;
19 щъркът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът.
ty sama naho ze karaza-dangoro, ty kotrohake vaho ty kananavy.
20 Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.
Tiva ama’ areo ze hene bibi-kede aman’ elatse, misitse aman-tombo’e efatse.
21 Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които като ходят на четири нозе, имат пищяли над нозете си за да скачат с тях по земята.
Fe o bibi-kede aman’ elatse, mpisitsitse aman-tomboke efatseo le azo kamaeñe o amam-pange’e ambone’ o piko’eo naho mitsindrèko an-taneo.
22 Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му, и акридата по видовете й.
Iretoañe o azo kamaeñe ama’eo: ty beitratra ty amo karaza’eo, ty andrombile ty amo karaza’eo, ty antsìñe ty amo karaza’eo, naho ty valala ty amo karaza’eo.
23 А всички други крилати пълзящи, които имат четири нозе, да бъдат отвратителни за вас.
Fe tiva ama’ areo ze hene biby ila’e mifamorohotse naho mitiliñe, aman-tomboke efatse.
24 От тях ще бъдат нечисти: всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта;
Inay o mahaleotse anahareo; ze mitsapa ty fate’e le maleotse pak’ amy harivay,
25 и всеки, който понесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта.
le ze mañongake ty fate am’ irezay ro hanasa o siki’eo vaho haleotse pak’ amy harivay.
26 Всяко животно що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист.
Ze hene biby vaky hotro naho tsy mizara, ndra o tsy mihotao, le faly ama’ areo, fonga maleotse ty mitsapa irezay.
27 И измежду всичките четвероноги животни, ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.
Faly ama’ areo ze biby mandia an-delatomboke maleme amo mpandeha an-tomboke efatseo. Haleotse pak’ amy harivay ze mitsapa ty fate’ irezay.
28 И който понесе мършата им нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас.
Hanasa o siki’eo ze mandrambe ty fate’e vaho haleotse pak’ amy harivay; ie faly ama’ areo.
29 Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му,
Intoy ka o raha faly amo biby milaly an-tane atoio: ty fanaloke, ty kotìka, ze karazan-droso,
30 ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът, и хамелионът.
ty tràtrake, ty jirifòñe, ty voae, ty roson’ añombelahy vaho ty tañe.
31 Тия са, които са нечисти за вас измежду всичките пълзящи; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта.
Songa faly ama’ areo i raha milaly zay. Maleotse pak’ amy harivay ze mitsapa ty fate’e.
32 И всяко нещо, върху което те биха паднали мъртви, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, вретище, или какъв да е съд, който се употребява в работа, всеки трябва да тури във вода, и ще бъде нечист до вечерта; тогава ще бъде чист.
Le fonga haleotse ze raha ipaoha’ ty mate amy rezay, ke hatae, ke lamba, ke holitse, he haroñe—ze raha manañ’ asa, le tsy mahay tsy ajorobo an-drano ao, naho haleotse pak’ amy harivay, vaho halio;
33 И ако някое от тях падне в някой пръстен съд, то всичко що е вътре в него ще бъде нечисто; а него да строшите
Ho foieñe ze valàñe tane ijoña’ ty raik’ am’ iereo; fonga haloto ze ama’e ao.
34 Всяка храна в него, която се яде, върху която се сипва вода, когато се сготви, ще бъде нечиста; и всяко питие, което се пие, във всеки такъв съд ще бъде нечисто.
Haloto ze hene mahakama mete ho nikamaeñe te ipaoha’ i rano’ey, vaho haloto ka ze rano ho ninomeñe boak’ amy fanakey.
35 Каквото и да било нещо, върху което би паднало нещо от мършата им, ще бъде нечисто; било пещ или огнище, трябва да се строшат; нечисти са и нечисти ще бъдат за вас.
Fonga maloto ze ipoha’ ty fate’e, ndra te toñake, ndra valàñe, le tsy mete tsy koromaheñe fa maleotse. Songa maloto ama’ areo irezay.
36 Обаче извор или кладенец, гдето има събрана вода, ще си бъде чист; но каквото се допре до мършата на тия животни ще бъде нечисто.
Ndra te izay, halio ty vovoñe ndra ty kadaha ivorian-drano, fe haloto ze mitsapa ty fate’e.
37 Но ако падне нещо от мършата им върху някое семе за сеене, което ще се посее, то си е чисто
Aa naho mipok’ ami’ty tabiry hamboleñe ze ho tongiseñe, ty ila’ i fate’ey, malio i tabiriy.
38 Обаче, ако са полели семето с вода, и падне нещо от мършата им на него, тогава е нечисто за вас.
Fa naho nañiliñan-drano i tabiriy vaho mipok’ ama’e ty ila’ i fatey, le maleotse ama’o.
39 Ако умре някое от животните, които бива да ядете, който се допре до мършата му, ще бъде нечист до вечерта.
Haleotse pak’amy harivay ka ze mitsapa ty fatem-biby fihinañe, mate boboke.
40 И който яде от мършата му трябва да изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта; и който понесе мършата му нека изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта.
Tsy mete tsy manasa o lamba’eo ze mikama amy fatey vaho haleotse pak’ amy harivay; mbore hanasa ty lamba’e ze mañongake i fatey vaho haleotse pak’ amy harivay.
41 Всяка гадина, която пълзи по земята, е отвратителна; да ги не ядете.
Tiva iaby ze biby mifamorohotse ambone’ ty tane toy—tsy ho kamaeñe.
42 Всичко, което се влачи по корема си, и всичко, което ходи на четири нозе, или всичко, което има много нозе, сиреч, всички гадини, които пълзят по земята, - тях да не ядете, защото са отвратителни.
Ze milaly an-tro’e, ke misitsitse an-tombo’e efatse, he maro tomboke, amo biby mangetseketsek’ an-tane atoio, tsy ho kamae’ areo, fa tiva.
43 Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях.
Ko mandeo-batañe amo biby mifamorohotseo nahareo le ko andotoa’areo vatañe vaho ko mileotse ama’e.
44 Защото Аз съм Иеова вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свет; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята.
Izaho Iehovà Andrianañahare’ areo. Aa le, miefera vaho miavaha, amy te masin-dRaho. Ko mandeo-batañe amy ze mifamorohotse an-tane atoy.
45 Защото Аз съм Господ, който ви изведох из Египетската земя за да ви бъда Бог; бъдете, прочее, свети, защото Аз съм свет.
Izaho Iehovà nañavotse anahareo an-tane Mitsraime añe ho Andrianañahare’ areo. Aa le miavaha amy te masin-dRaho.
46 Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята,
Izay o fetse amo biby ndra voroñe ndra ze raha veloñe mpandeha amo ranoo ndra mifamorohotse ambone’ ty tane toio,
47 за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.
hañavahañe ty maleotse ami’ty malio, naho hamìhañe o biby tsy kamaeñeo amo mete kamaeñeo.
