Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Згадай, Господи, що́ з нами сталося, — зглянься й побач нашу га́ньбу, —
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
наша спа́дщина діста́лась чужим, доми наші — чужи́нцям!
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Поставали ми си́ротами: нема ба́тька, а ма́тінки наші — неначе ті вдо́ви!
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Свою воду за срі́бло ми п'ємо́, наші дро́ва за гроші оде́ржуємо.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
У поти́лицю нас поганяють, помучені ми, і споко́ю не маємо!
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
До Єгипту й Асирії ру́ку витя́гуємо, — щоб наси́титись хлібом!
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Батьки наші грішили, але їх нема, — а ми двигаємо їхні прови́ни!
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Раби запанува́ли над нами, і немає ніко́го, хто б ви́рятував з їхньої руки.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Нара́жуючи свою душу на меч у пустині, достаємо свій хліб.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Шкіра наша, мов піч, — попали́лась з пекучого голоду,
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Жінок на Сіоні безче́стили, дівчат — по Юдейських містах.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Князі їхньою рукою пові́шені, лиця стари́х не пошано́вані.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Юнаки́ носять камінь млино́вий, а хлопці під ношею дров спотика́ються.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Перестали сиді́ти старші́ в брамі, юнаки́ — свою пісню співати,
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
втіха нашого серця спини́лась, наш та́нець змінивсь на жало́бу.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Спа́ла корона у нас з голови́, о горе, бо ми прогріши́лись, —
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
тому́ наше серце боля́ще, тому́ наші очі поте́мніли,
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
через го́ру Сіон, що спусто́шена, бро́дять лисиці по ній.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Пробува́єш Ти, Господи, вічно, Твій престо́л з роду в рід:
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Нащо ж на́с забуваєш навік, покидаєш на довгі дні нас?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Приверни́ нас до Себе, о Господи, — і ве́рнемось ми, віднови́ наші дні, як давні́ше було́!
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Хіба́ Ти цілко́м нас відкинув, прогні́вавсь занадто на нас?
