Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Tänk, HERRE, på vad som har vederfarits oss skåda ned och se till vår smälek.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Vår arvedel har kommit i främlingars ägo, våra hus i utlänningars.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Vi hava blivit värnlösa, vi hava ingen fader; våra mödrar äro såsom änkor.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Vattnet som tillhör oss få vi dricka allenast för penningar; vår egen ved måste vi betala.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Våra förföljare äro oss på halsen; huru trötta vi än äro, unnas oss dock ingen vila.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Vi hava måst giva oss under Egypten, under Assyrien, för att få bröd till att mätta oss med.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Våra fäder hava syndat, de äro icke mer, vi måste bära deras missgärningar.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Trälar få råda över oss; ingen finnes, som rycker oss ur deras våld.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Med fara för vårt liv hämta vi vårt bröd, bärga det undan öknens svärd.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Vår hud är glödande såsom en ugn, för brännande hungers skull.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Kvinnorna kränkte man i Sion, jungfrurna i Juda städer.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Furstarna blevo upphängda av deras händer, för de äldste visade de ingen försyn.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Ynglingarna måste bära på kvarnstenar, och gossarna dignade under vedbördor.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
De gamla sitta icke mer i porten, de unga hava upphört med sitt strängaspel.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Våra hjärtan hava icke mer någon fröjd i sorgelåt är vår dans förvandlad.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Kronan har fallit ifrån vårt huvud; ve oss, att vi syndade så!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Därför hava ock våra hjärtan blivit sjuka, därför äro våra ögon förmörkade,
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
för Sions bergs skull, som nu ligger öde, så att rävarna ströva omkring därpå.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Du, HERRE, tronar evinnerligen; din tron består från släkte till släkte.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Varför vill du för alltid förgäta oss, förkasta oss för beständigt?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Tag oss åter till dig, HERRE, så att vi få vända åter; förnya våra dagar, så att de bliva såsom fordom.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Eller har du alldeles förkastat oss? Förtörnas du på oss så övermåttan?
