Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Acuérdate, oh SEÑOR, de lo que nos ha sucedido. Ve y mira nuestro oprobio.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Nuestra heredad se ha vuelto a extraños, nuestras casas a forasteros.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Huérfanos somos sin padre; nuestras madres son como viudas.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Nuestra agua bebemos por dinero; nuestra leña por precio compramos.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Persecución padecemos sobre nuestra cerviz; nos cansamos, y no hay para nosotros reposo.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Al egipcio y al asirio dimos la mano, para saciarnos de pan.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Nuestros padres pecaron, y son muertos; y nosotros llevamos sus castigos.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Siervos se enseñorearon de nosotros; no hubo quien nos librase de su mano.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Con peligro de nuestras vidas traíamos nuestro pan delante del cuchillo del desierto.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Nuestra piel se ennegreció como un horno a causa del ardor del hambre.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Violaron a las mujeres en Sion, a las vírgenes en las ciudades de Judá.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
A los príncipes colgaron con su mano; no respetaron el rostro de los ancianos.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Llevaron los jóvenes a moler, y los niños desfallecieron en la leña.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Los ancianos cesaron de la puerta, los jóvenes de sus canciones.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Cesó el gozo de nuestro corazón; nuestro corro se tornó en luto.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Cayó la corona de nuestra cabeza. ¡Ay ahora de nosotros! Porque pecamos.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Por esto fue entristecido nuestro corazón, por esto se entenebrecieron nuestro ojos,
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Por el Monte de Sion que está asolado; zorras andan en él.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Mas tú, SEÑOR, permanecerás para siempre; tu trono de generación en generación.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
¿Por qué te olvidarás para siempre de nosotros, y nos dejarás por largos días?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Vuélvenos, oh SEÑOR, a ti, y nos volveremos; renueva nuestros días como al principio.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Porque repeliendo nos has desechado; te has airado contra nosotros en gran manera.
