Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Acuérdate, Yahvé, de lo que nos ha sobrevenido, mira y considera nuestro oprobio.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Nuestra herencia ha pasado a manos de extranjeros, y nuestras casas en poder de extraños.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Hemos quedado huérfanos, sin padre, y nuestras madres son como viudas.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
A precio de plata tenemos que beber nuestra agua, y por dinero compramos nuestra leña.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Somos perseguidos llevando (el yugo) sobre nuestro cuello; estamos fatigados, y no hay para nosotros descanso.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Tendimos la mano a Egipto y a Asiria, para saciarnos de pan.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Pecaron nuestros padres que ya no existen, y nosotros llevamos sus culpas.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Nos dominan esclavos; y no hay quien (nos) libre de su mano.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Con peligro de nuestra vida tratamos de conseguir nuestro pan, temiendo la espada del desierto.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Nuestra piel se abrasa como un horno, a causa del ardor del hambre.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Deshonraron a las mujeres en Sión, a las vírgenes en las ciudades de Judá.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Los príncipes fueron colgados de las manos y despreciados los rostros de los ancianos.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Los mancebos llevan el molino, y los niños caen bajo la carga de leña.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Faltan los ancianos en la puerta, y los jóvenes han dejado de cantar.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Cesó el gozo de nuestro corazón; se han tornado en duelo nuestras danzas.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Cayó de nuestra cabeza la diadema; ¡ay de nosotros, que hemos pecado!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Por eso está enfermo nuestro corazón, y se han oscurecido nuestros ojos:
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
porque el monte Sión está desolado, y por él se pasean las raposas.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Mas Tú, oh Yahvé, permaneces eternamente, tu trono (subsiste) de generación en generación.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
¿Cómo podrías olvidarte de nosotros para siempre, abandonarnos por largo tiempo?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
¡Conviértenos a Ti, Yahvé, y nos convertiremos! ¡Renueva nuestros días, para que sean como antes!
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
¿O nos has rechazado por completo? ¿Te has airado contra nosotros hasta el extremo?
