Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Lembra-te, SENHOR, do que tem nos acontecido; presta atenção e olha nossa humilhação.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Nossa herança passou a ser de estrangeiros, nossas casas de forasteiros.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Órfãos somos sem pai, nossas mães são como viúvas.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Bebemos nossa água por dinheiro; nossa lenha temos que pagar.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Perseguição sofremos sobre nossos pescoços; estamos cansados, mas não temos descanso.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Nós nos rendemos aos egípcios e aos assírios para nos saciarmos de pão.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Nossos pais pecaram, e não existem mais; porém nós levamos seus castigos.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servos passaram a nos dominar; ninguém há que [nos] livre de suas mãos.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Com risco de vida trazemos nosso pão, por causa da espada do deserto.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Nossa pele se tornou negra como um forno, por causa do ardor da fome.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Abusaram das mulheres em Sião, das virgens nas cidades de Judá.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Os príncipes foram enforcados por sua mãos; não respeitaram as faces dos velhos.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Levaram os rapazes para moer, e os moços caíram debaixo da lenha [que carregavam].
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Os anciãos deixaram de [se sentarem] junto as portas, os rapazes de suas canções.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Acabou a alegria de nosso coração; nossa dança se tornou em luto.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Caiu a coroa de nossa cabeça; ai agora de nós, porque pecamos.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Por isso nosso coração ficou fraco, por isso nossos olhos escureceram;
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Por causa do monte de Sião, que está desolado; raposas andam nele.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Tu, SENHOR, permanecerás para sempre; [e] teu trono de geração após geração.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Por que te esquecerias de nós para sempre e nos abandonarias por tanto tempo?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Converte-nos, SENHOR, a ti, e seremos convertidos; renova o nossos dias como antes;
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
A não ser que tenhas nos rejeitado totalmente, e estejas enfurecido contra nós ao extremo.
