Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Lembra-te, Senhor, do que nos tem sucedido: considera, e olha o nosso opróbrio.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
A nossa herdade passou a estranhos, e as nossas casas a forasteiros.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
órfãos somos sem pai, nossas mães são como viúvas.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
A nossa água por dinheiro a bebemos, por preço vem a nossa lenha.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Padecemos perseguição sobre os nossos pescoços: estamos cançados, e nós não temos descanço.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Aos egípcios estendemos as mãos, e aos siros, para nos fartarem de pão.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Nossos pais pecaram, e já não são: nós levamos as suas maldades.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servos dominam sobre nós; ninguém há que nos arranque da sua mão.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Com perigo de nossas vidas trazemos o nosso pão, por causa da espada do deserto.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Nossa pele se enegreceu como um forno, por causa do ardor da fome.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Forçaram as mulheres em Sião, as virgens nas cidades de Judá.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Os príncipes foram enforcados pelas mãos; as faces dos velhos não foram reverenciadas.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Aos mancebos tomaram para moer, e os moços tropeçaram debaixo da lenha.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Os velhos cessaram de se assentarem à porta, os mancebos de sua canção.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Cessou o gozo de nosso coração, converteu-se em lamentação a nossa dança.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Já caiu a coroa da nossa cabeça; ai agora de nós, porque pecamos.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Portanto desmaiou o nosso coração, por isto se escureceram os nossos olhos.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Pelo monte de Sião, que está assolado, as raposas andam por ele.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Tu, Senhor, permaneces eternamente, e o teu trono de geração em geração.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Porque te esquecerias de nós para sempre? porque nos desampararias tanto tempo?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Converte-nos, Senhor, a ti, e nos converteremos: renova os nossos dias como de antes.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Porque nos rejeitarias totalmente? te enfurecerias contra nós em tão grande maneira?
