Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Wspomnij, Panie! na to, co się nam przydało; wejrzyj a obacz pohańbienie nasze.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Dziedzictwo nasze obrócone jest do obcych, a domy nasze do cudzoziemców.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Sierotamiśmy a bez ojca; matki nasze są jako wdowy.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Wody nasze za pieniądze pijemy, drwa nasze za pieniądze kupujemy.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Na szyi swej prześladowanie cierpiemy, pracujemy, a nie dadzą nam odpocząć.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Egipczykom podajemy rękę i Assyryjczykom, żebyśmy się nasycili chleba.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Ojcowie nasi zgrzeszyli, niemasz ich, a my nieprawość ich ponosimy.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Niewolnicy panują nad nami, niemasz, ktoby nas wybawił z ręki ich.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Z odwagą duszy naszej szukamy chleba swego dla strachu miecza i na puszczy.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Skóra nasza jako piec zczerniała od srogości głodu.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Niewiasty w Syonie pogwałcono; i panny w miastach Judzkich.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Książęta ręką ich powieszeni są, a osoby starszych nie mają w uczciwości.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Młodzięców do żarn biorą, a młodzieniaszkowie po drwami padają.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Starcy w bramach więcej nie siadają, a młodzieńcy przestali pieśni swoje.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Ustało wesele serca naszego, pląsanie nasze w kwilenie się obróciło.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Spadła korona z głowy naszej; biada nam, żeśmy zgrzeszyli!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Dlategoż mdłe jest serce nasze, dlatego zaćmione są oczy nasze;
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Dla góry Syońskiej, że jest spustoszona, liszki chodzą po niej.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Ty, Panie! trwasz na wieki, a stolica twoja od narodu do narodu.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Przeczże nas na wieki zapominasz, a opuszczasz nas przez tak długi czas?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Nawróć nas do siebie, o Panie! a nawróceni będziemy; odnów dni nasze, jako z dawna były.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Bo izali nas cale odrzucisz, a gniewać się będziesz na nas tak bardzo?
