Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Tiahio, ry Iehovà, i nifetsak’ ama’ay zay; vazohò vaho oniño ty fisalara’ay!
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Natolotse amo ambahinio ty lova’ay, amo rene-taneo o akiba’aio.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Bode zahay henaneo, toe bode rae; remavoiñe o rene’aio.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Tsy mete tsy vilie’ay ty rano hinome’ay; kaloeñe o hatae avori’aio.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Ampisoañeñe o hatò’aio; màmake zahay tsy maharendre-pitofàñe.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Fa nanolo-pitàñe amy Mitsraime zahay naho amy Asore, hitakara’ay mofo mahàtsake.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Nandilatse o roae’aio; tsy eo ka iereo; zahay avao ty mivave o hakeo’eo.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Fehe’ o ondevoo, fe tsy eo ty hamotsots’anay am-pità’ iareo.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Mampamoe’ aiñe ty ahazoa’ay haneñe, amy fibara an-dratraratray.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Mahamainte ty holi’ay hoe toñake I kerè matrovokey.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Vahorañe e Tsione ao o rakemba’aio, naho amo rova’ Iehodào o somondrara’aio.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Aradorado am-pità’e o roandriañeo; tsy iasiañe ty lahara’ o androanavio.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Azitse handisañe ty ajalahy naho midaleandaleañe o jolingao te mijiny hatae.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Napo’ o androanavio ty lalam-bey, nado o ajalahio ty bekobeko.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Nijihetse ty hafalean’ arofo’ay; nifotetse ho fandalàñe o tsinja’aio.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Po-tsabaka zahay; feh’ohatse fa niota!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Izay ty mahasiloke o tro’aio, izay ty mahalopelope o fihaino’aio;
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
toe i Vohi-Tsione mangoakoakey; mitingañ’ ao o farasio.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Fa Ihe ry Iehovà, nainai’e tsy modo ty fifehea’o; pak’amo tariratse fara-mandimbeo ty fiambesa’o.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Akore t’ie naforintse’o? Amoea’o andro maro hao zahay?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Ampolio ama’o, ry Iehovà, hibodaña’ay; vaò manahake o andro taoloo o andro’aio—
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Fa naitoa’o zafezanake, naho loho niviñera’o.
