Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Piemini, Kungs, kas mums noticis, skaties un uzlūko mūsu kaunu.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Mūsu mantas tiesa svešiniekiem kļuvusi, mūsu nami ārzemniekiem.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Mēs esam bāriņi bez tēva, mūsu mātes ir kā atraitnes.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Savu ūdeni mēs dzeram par naudu, savu malku pērkam par maksu.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Mēs topam vajāti pār kaklu pār galvu, mēs esam noguruši, dusas mums nav.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Mēs esam devušies rokā ēģiptiešiem un Asiriešiem, lai dabūtu maizes paēst.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Mūsu tēvi apgrēkojušies, un to vairs nav, bet mēs nesam viņu noziegumus.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Kalpi valda pār mums, un neviena nav, kas mūs izglābj no viņu rokām.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Mums sava maize jāatved ar nāves bailēm, tuksneša zobena priekšā.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Mūsu āda ir nomelnējusi kā ceplī no tāda briesmīga bada.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Sievas Ciānā apsmietas, jaunavas Jūda pilsētās.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Lielkungi caur viņu roku ir pakārti, un vecaju vaigs nav turēts godā.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Jaunekļus dzen pie malšanas, un puiši klūp malku nesdami.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Vecaji atstājās no vārtiem un jaunekļi no savām dziesmām.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Mūsu sirds līksmība ir pagalam, mūsu diešana palikusi par vaimanām.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Mūsu galvas kronis nokritis, - ak vai mums, ka esam grēkojuši!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Tādēļ mūsu sirds gurdena, tādēļ mūsu acis palikušas tumšas;
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Ciānas kalna dēļ, kas izpostīts, ka lapsas pār to tekā.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Tu, Kungs, paliec mūžīgi, Tavs godības krēsls līdz radu radiem.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Kādēļ Tu mūs mūžam gribi aizmirst, kāpēc Tu mūs tik ilgi gribi atstāt?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Kungs, atgriezi mūs pie Tevis, tad atgriezīsimies, atjauno mūsu dienas, tā kā vecos laikos.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Jeb vai Tu mūs pavisam esi atmetis un tik ļoti par mums apskaities?
