< Плач Еремиев 5 >
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
recordare Domine quid acciderit nobis intuere et respice obprobrium nostrum
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
hereditas nostra versa est ad alienos domus nostrae ad extraneos
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
pupilli facti sumus absque patre matres nostrae quasi viduae
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
aquam nostram pecunia bibimus ligna nostra pretio conparavimus
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
cervicibus minabamur lassis non dabatur requies
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Aegypto dedimus manum et Assyriis ut saturaremur pane
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
patres nostri peccaverunt et non sunt et nos iniquitates eorum portavimus
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
servi dominati sunt nostri non fuit qui redimeret de manu eorum
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
in animabus nostris adferebamus panem nobis a facie gladii in deserto
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
pellis nostra quasi clibanus exusta est a facie tempestatum famis
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
mulieres in Sion humiliaverunt virgines in civitatibus Iuda
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
principes manu suspensi sunt facies senum non erubuerunt
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
adulescentibus inpudice abusi sunt et pueri in ligno corruerunt
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
senes de portis defecerunt iuvenes de choro psallentium
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
defecit gaudium cordis nostri versus est in luctu chorus noster
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
cecidit corona capitis nostri vae nobis quia peccavimus
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
propterea maestum factum est cor nostrum ideo contenebrati sunt oculi nostri
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
propter montem Sion quia disperiit vulpes ambulaverunt in eo
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
tu autem Domine in aeternum permanebis solium tuum in generatione et generatione
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
quare in perpetuum oblivisceris nostri derelinques nos in longitudinem dierum
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
converte nos Domine ad te et convertemur innova dies nostros sicut a principio
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
sed proiciens reppulisti nos iratus es contra nos vehementer