Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Recordare Domine quid acciderit nobis: intuere, et respice opprobrium nostrum.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Hereditas nostra versa est ad alienos: domus nostrae ad extraneos.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Pupilli facti sumus absque patre, matres nostrae quasi viduae.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Aquam nostram pecunia bibimus: ligna nostra pretio comparavimus.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Cervicibus nostris minabamur, lassis non dabatur requies.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Aegypto dedimus manum, et Assyriis ut saturaremur pane.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Patres nostri peccaverunt, et non sunt: et nos iniquitates eorum portavimus.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servi dominati sunt nostri: non fuit qui redimeret de manu eorum.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
In animabus nostris afferebamus panem nobis, a facie gladii in deserto.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Pellis nostra, quasi clibanus exusta est a facie tempestatum famis.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Mulieres in Sion humiliaverunt, et virgines in civitatibus Iuda.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Principes manu suspensi sunt: facies senum non erubuerunt.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Adolescentibus impudice abusi sunt: et pueri in ligno corruerunt.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Senes defecerunt de portis: iuvenes de choro psallentium.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Defecit gaudium cordis nostri: versus est in luctum chorus noster.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Cecidit corona capitis nostri: vae nobis, quia peccavimus.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Propterea moestum factum est cor nostrum, ideo contenebrati sunt oculi nostri.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Propter montem Sion quia disperiit, vulpes ambulaverunt in eo.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Tu autem Domine in aeternum permanebis, solium tuum in generatione et generationem.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Quare in perpetuum oblivisceris nostri? derelinques nos in longitudine dierum?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Converte nos Domine ad te, et convertemur: innova dies nostros, sicut a principio.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Sed proiiciens repulisti nos, iratus es contra nos vehementer.
