Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Ingatlah, ya TUHAN, apa yang terjadi atas kami, pandanglah dan lihatlah akan kehinaan kami.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Milik pusaka kami beralih kepada orang lain, rumah-rumah kami kepada orang asing.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Kami menjadi anak yatim, tak punya bapa, dan ibu kami seperti janda.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Air kami kami minum dengan membayar, kami mendapat kayu dengan bayaran.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Kami dikejar dekat-dekat, kami lelah, bagi kami tak ada istirahat.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Kami mengulurkan tangan kepada Mesir, dan kepada Asyur untuk menjadi kenyang dengan roti.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Bapak-bapak kami berbuat dosa, mereka tak ada lagi, dan kami yang menanggung kedurjanaan mereka.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Pelayan-pelayan memerintah atas kami; yang melepaskan kami dari tangan mereka tak ada.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Dengan bahaya maut karena serangan pedang di padang gurun, kami harus mengambil makanan kami.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Kulit kami membara laksana perapian, karena nyerinya kelaparan.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Mereka memperkosa wanita-wanita di Sion dan gadis-gadis di kota-kota Yehuda.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Pemimpin-pemimpin digantung oleh tangan mereka, para tua-tua tidak dihormati.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Pemuda-pemuda harus memikul batu kilangan, anak-anak terjatuh karena beratnya pikulan kayu.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Para tua-tua tidak berkumpul lagi di pintu gerbang, para teruna berhenti main kecapi.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Lenyaplah kegirangan hati kami, tari-tarian kami berubah menjadi perkabungan.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Mahkota telah jatuh dari kepala kami. Wahai kami, karena kami telah berbuat dosa!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Karena inilah hati kami sakit, karena inilah mata kami jadi kabur:
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
karena bukit Sion yang tandus, di mana anjing-anjing hutan berkeliaran.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Engkau, ya TUHAN, bertakhta selama-lamanya, takhta-Mu tetap dari masa ke masa!
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Mengapa Engkau melupakan kami selama-lamanya, meninggalkan kami demikian lama?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Bawalah kami kembali kepada-Mu, ya TUHAN, maka kami akan kembali, baharuilah hari-hari kami seperti dahulu kala!
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Atau, apa Engkau sudah membuang kami sama sekali? Sangat murkakah Engkau terhadap kami?
