Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
| זְכֹר יְהֹוָה מֶֽה־הָיָה לָנוּ (הביט) [הַבִּיטָה] וּרְאֵה אֶת־חֶרְפָּתֵֽנוּ׃ |
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
| נַחֲלָתֵנוּ נֶֽהֶפְכָה לְזָרִים בָּתֵּינוּ לְנׇכְרִֽים׃ |
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
| יְתוֹמִים הָיִינוּ (אין) [וְאֵין] אָב אִמֹּתֵינוּ כְּאַלְמָנֽוֹת׃ |
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
| מֵימֵינוּ בְּכֶסֶף שָׁתִינוּ עֵצֵינוּ בִּמְחִיר יָבֹֽאוּ׃ |
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
| עַל צַוָּארֵנוּ נִרְדָּפְנוּ יָגַעְנוּ (לא) [וְלֹא] הֽוּנַֽח־לָֽנוּ׃ |
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
| מִצְרַיִם נָתַנּוּ יָד אַשּׁוּר לִשְׂבֹּעַֽ לָֽחֶם׃ |
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
| אֲבֹתֵינוּ חָֽטְאוּ (אינם) [וְאֵינָם] (אנחנו) [וַאֲנַחְנוּ] עֲוֺנֹתֵיהֶם סָבָֽלְנוּ׃ |
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
| עֲבָדִים מָשְׁלוּ בָנוּ פֹּרֵק אֵין מִיָּדָֽם׃ |
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
| בְּנַפְשֵׁנוּ נָבִיא לַחְמֵנוּ מִפְּנֵי חֶרֶב הַמִּדְבָּֽר׃ |
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
| עוֹרֵנוּ כְּתַנּוּר נִכְמָרוּ מִפְּנֵי זַלְעֲפוֹת רָעָֽב׃ |
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
| נָשִׁים בְּצִיּוֹן עִנּוּ בְּתֻלֹת בְּעָרֵי יְהוּדָֽה׃ |
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
| שָׂרִים בְּיָדָם נִתְלוּ פְּנֵי זְקֵנִים לֹא נֶהְדָּֽרוּ׃ |
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
| בַּחוּרִים טְחוֹן נָשָׂאוּ וּנְעָרִים בָּעֵץ כָּשָֽׁלוּ׃ |
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
| זְקֵנִים מִשַּׁעַר שָׁבָתוּ בַּחוּרִים מִנְּגִינָתָֽם׃ |
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
| שָׁבַת מְשׂוֹשׂ לִבֵּנוּ נֶהְפַּךְ לְאֵבֶל מְחֹלֵֽנוּ׃ |
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
| נָֽפְלָה עֲטֶרֶת רֹאשֵׁנוּ אֽוֹי־נָא לָנוּ כִּי חָטָֽאנוּ׃ |
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
| עַל־זֶה הָיָה דָוֶה לִבֵּנוּ עַל־אֵלֶּה חָשְׁכוּ עֵינֵֽינוּ׃ |
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
| עַל הַר־צִיּוֹן שֶׁשָּׁמֵם שׁוּעָלִים הִלְּכוּ־בֽוֹ׃ |
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
| אַתָּה יְהֹוָה לְעוֹלָם תֵּשֵׁב כִּסְאֲךָ לְדוֹר וָדֽוֹר׃ |
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
| לָמָּה לָנֶצַח תִּשְׁכָּחֵנוּ תַּֽעַזְבֵנוּ לְאֹרֶךְ יָמִֽים׃ |
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
| הֲשִׁיבֵנוּ יְהֹוָה ׀ אֵלֶיךָ (ונשוב) [וְֽנָשׁוּבָה] חַדֵּשׁ יָמֵינוּ כְּקֶֽדֶם׃ |
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
| כִּי אִם־מָאֹס מְאַסְתָּנוּ קָצַפְתָּ עָלֵינוּ עַד־מְאֹֽד׃ השיבנו יהוה אליך ונשובה חדש ימינו כקדם |
