Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Ενθυμήθητι, Κύριε, τι έγεινεν εις ημάς· επίβλεψον, και ιδέ τον ονειδισμόν ημών.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Η κληρονομία ημών μετεστράφη εις αλλοτρίους, αι οικίαι ημών εις ξένους.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Εγείναμεν ορφανοί άνευ πατρός, αι μητέρες ημών ως χήραι.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Με αργύριον επίομεν το ύδωρ ημών· τα ξύλα ημών επωλήθησαν εις ημάς.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Επί τον τράχηλον ημών είναι διωγμός· εμοχθήσαμεν, ανάπαυσιν δεν έχομεν.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Ηπλώσαμεν χείρα προς τους Αιγυπτίους, προς τους Ασσυρίους, διά να χορτασθώμεν άρτον.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Οι πατέρες ημών ημάρτησαν, εκείνοι δεν υπάρχουσι· και ημείς φέρομεν τας ανομίας αυτών.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Δούλοι εξουσιάζουσιν εφ' ημάς· δεν υπάρχει ο λυτρόνων εκ της χειρός αυτών.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Φέρομεν τον άρτον ημών μετά κινδύνου της ζωής ημών, απ' έμπροσθεν της ρομφαίας της ερήμου.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Το δέρμα ημών ημαυρώθη ως κλίβανος, από της καύσεως της πείνης.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Εταπείνωσαν τας γυναίκας εν Σιών, τας παρθένους εν ταις πόλεσιν Ιούδα.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Οι άρχοντες εκρεμάσθησαν υπό των χειρών αυτών· τα πρόσωπα των πρεσβυτέρων δεν ετιμήθησαν.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Οι νέοι υπεβλήθησαν εις το άλεσμα, και τα παιδία έπεσον υπό τα ξύλα.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Οι πρεσβύτεροι έπαυσαν από των πυλών, οι νέοι από των ασμάτων αυτών.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Έπαυσεν η χαρά της καρδίας ημών, ο χορός ημών εστράφη εις πένθος.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Ο στέφανος της κεφαλής ημών έπεσεν· ουαί δε εις ημάς, διότι ημαρτήσαμεν.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Διά τούτο εξέλιπεν η καρδία ημών, διά ταύτα εσκοτοδινίασαν οι οφθαλμοί ημών.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Διά την ερήμωσιν του όρους Σιών, αι αλώπεκες περιπατούσιν εν αυτώ.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Συ, Κύριε, κατοικείς εις τον αιώνα· ο θρόνος σου διαμένει εις γενεάν και γενεάν.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Διά τι θέλεις μας λησμονήσει διά παντός; θέλεις μας εγκαταλείψει εις μακρότητα ημερών;
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Επίστρεψον ημάς, Κύριε, προς σε και θέλομεν επιστραφή. Ανανέωσον τας ημέρας ημών ως το πρότερον.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Διατί απέρριψας ημάς ολοτελώς, ωργίσθης εναντίον ημών έως σφόδρα;
