Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Gedenke, HERR, dessen, was uns widerfahren ist! Blicke her und sieh unsere Schmach!
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Unser Erbbesitz ist an Fremde übergegangen, unsere Häuser an Ausländer.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Waisen sind wir geworden, vaterlos, unsere Mütter sind wie Witwen.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Unser Wasser trinken wir um Geld, nur gegen Zahlung erhalten wir unser eignes Holz.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Unsere Verfolger sitzen uns auf dem Nacken, und sind wir ermattet, gönnt man uns keine Ruhe.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Den Ägyptern haben wir die Hand gereicht und den Assyrern, um uns satt zu essen. –
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Unsere Väter, die gesündigt haben, sind nicht mehr: wir müssen ihre Verschuldungen büßen.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Knechte herrschen über uns: niemand entreißt uns ihrer Hand.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Mit Lebensgefahr schaffen wir unser Brot herein, in Angst vor dem Schwert der Wüstenbewohner.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Unsere Haut glüht wie ein Ofen von der Fieberglut des Hungers.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Ehefrauen haben sie in Zion geschändet, Jungfrauen in den Städten Judas.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Fürsten sind von ihrer Hand gehenkt worden, das Ansehn der Ältesten wird nicht geachtet.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Jünglinge müssen die Handmühle schleppen, und Knaben wanken unter Lasten von Holz.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Die Alten bleiben fern vom Stadttor, die Jungen von ihrem Saitenspiel.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Geschwunden ist die Freude unsers Herzens, unser Reigentanz hat sich in Trauer verwandelt.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Die Krone ist uns vom Haupt gefallen: wehe uns, daß wir gesündigt haben!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Darob ist unser Herz krank geworden, darüber sind unsere Augen umdüstert:
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
über den Zionsberg, der verödet daliegt, auf dem die Füchse ihr Wesen treiben.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Du aber, HERR, thronst in Ewigkeit, dein Herrscherstuhl steht fest von Geschlecht zu Geschlecht.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Warum willst du uns vergessen für immer, uns verlassen lebenslang?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Führe uns, HERR, zu dir zurück, daß wir umkehren! Laß unsere Tage erneuert werden wie vor alters!
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Oder hast du uns gänzlich verworfen? Zürnst du uns unversöhnlich?
