Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Gedenke, Jehova, dessen, was uns geschehen! Schaue her und sieh unsere Schmach!
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Unser Erbteil ist Fremden zugefallen, unsere Häuser Ausländern.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Wir sind Waisen, ohne Vater; unsere Mütter sind wie Witwen.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Unser Wasser trinken wir um Geld, unser Holz bekommen wir gegen Zahlung.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Unsere Verfolger sind uns auf dem Nacken; wir ermatten, man läßt uns keine Ruhe.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Ägypten reichen wir die Hand, und Assyrien, um mit Brot gesättigt zu werden.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Unsere Väter haben gesündigt, sie sind nicht mehr; wir, wir tragen ihre Missetaten.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Knechte herrschen über uns; da ist niemand, der uns aus ihrer Hand reiße.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Wir holen unser Brot mit Gefahr unseres Lebens, wegen des Schwertes der Wüste.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Vor den Gluten des Hungers brennt unsere Haut wie ein Ofen.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Sie haben Weiber geschwächt in Zion, Jungfrauen in den Städten Judas.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Fürsten sind durch ihre Hand aufgehängt, das Angesicht der Alten wird nicht geehrt.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Jünglinge tragen die Handmühle, und Knaben straucheln unter dem Holze.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Die Alten bleiben fern vom Tore, die Jünglinge von ihrem Saitenspiel.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Die Freude unseres Herzens hat aufgehört, in Trauer ist unser Reigen verwandelt.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Gefallen ist die Krone unseres Hauptes. Wehe uns! Denn wir haben gesündigt.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Darum ist unser Herz siech geworden, um dieser Dinge willen sind unsere Augen verdunkelt:
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Wegen des Berges Zion, der verwüstet ist; Füchse streifen auf ihm umher.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Du, Jehova, thronst in Ewigkeit; dein Thron ist von Geschlecht zu Geschlecht.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Warum willst du uns für immer vergessen, uns verlassen auf immerdar?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Jehova, bringe uns zu dir zurück, daß wir umkehren; erneuere unsere Tage wie vor alters!
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Oder solltest du uns gänzlich verworfen haben, gar zu sehr auf uns zürnen?
