Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Remember, LORD, what has come on us. Look, and see our reproach.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Our inheritance has been turned over to strangers, our houses to aliens.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
We are orphans and fatherless. Our mothers are as widows.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
We must pay for water to drink. Our wood is sold to us.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Our pursuers are on our necks. We are weary, and have no rest.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
We have given our hands to the Egyptians, and to the Assyrians, to be satisfied with bread.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Our fathers sinned, and are no more. We have borne their iniquities.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servants rule over us. There is no one to deliver us out of their hand.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
We get our bread at the peril of our lives, because of the sword in the wilderness.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Our skin is black like an oven, because of the burning heat of famine.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
They ravished the women in Zion, the virgins in the cities of Judah.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Princes were hanged up by their hands. The faces of elders were not honored.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
The young men carry millstones. The children stumbled under loads of wood.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
The elders have ceased from the gate, and the young men from their music.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
The joy of our heart has ceased. Our dance is turned into mourning.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
The crown has fallen from our head. Woe to us, for we have sinned!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
For this our heart is faint. For these things our eyes are dim:
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
for the mountain of Zion, which is desolate. The foxes walk on it.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
You, LORD, remain forever. Your throne is from generation to generation.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Why do you forget us forever, and forsake us for so long a time?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Turn us to yourself, LORD, and we will be turned. Renew our days as of old.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
But you have utterly rejected us. You are very angry against us.
