Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Remember, O Yahweh, what hath befallen us, Look around, and see our reproach:
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Our inheritance, turned over to foreigners, our houses, to aliens.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Orphans, have we become, and fatherless, our mothers, are widows indeed.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Our water—for silver, have we drunk, our wood—for a price, cometh in.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Upon our necks, are our pursuers, We labour, and there is allowed us no rest.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
To Egypt, have we stretched out our hand, to Assyria, to be satisfied with bread.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Our fathers, sinned, and are not, and, we, their iniquities, have borne.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Slaves, have ruled over us, There is none to set free from their hand.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
At the risk of our life, do we bring in our bread, because of the sword of the desert.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Our skin, as with a furnace, is scorched, because of the hot winds of famine.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Women—in Zion, were ravished, virgins, in the cities of Judah!
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Princes, by their hand, have been hanged, The faces of elders, not honoured.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Young men, a millstone, have lifted, and, youths, under wood, have staggered.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Elders, from the gates, have ceased. Young men, from their music.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Ceased hath the joy of our hearts, Changed to mourning, our dance.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Fallen is the crown of our head. Surely woe to us, for we have sinned.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
For this cause, faint is our heart, For these things, dimmed are our eyes:
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Because of Mount Zion, which is desolate, jackals, have gone prowling therein.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Thou, O Yahweh, unto times age-abiding, dost remain, Thy throne, from generation to generation:
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Wherefore shouldst thou perpetually forget us? forsake us, to length of days?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Bring us back, O Yahweh, unto thyself, and we will come back! Renew our days, as of old;
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
For though thou hast not, utterly rejected, us, thou art wroth with us—exceedingly!
