Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Remember, O Jehovah, what is come upon us! Look down and behold our reproach!
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Our inheritance is fallen to strangers, Our houses to aliens.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
We are orphans; we are without a father; Our mothers are as widows.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Our water we drink for money; Our wood is sold to us.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
With the yoke upon our necks, we are driven; We are wearied, and have no rest.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
We have given the hand to the Egyptians, And to the Assyrians, to be satisfied with bread.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Our fathers sinned; they are no more, And we bear their iniquities.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servants rule over us; There is none that delivereth out of their hand.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
With the peril of our lives we get our bread, Because of the sword of the wilderness.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Our skin is parched like an oven Because of the burnings of hunger.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Matrons in Zion have they ravished, And maidens in the cities of Judah.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Princes were hanged up by their hand; The faces of the elders were not honored.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Young men carried millstones, And boys fell under burdens of wood.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
The elders sit no more at the gate; The young men have ceased from their music.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
The joy of our heart is at an end; Our dancing is turned into mourning.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
The crown is fallen from our head; Woe unto us, that we have sinned!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
For this is our heart faint, For these things our eyes are dim;
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
On account of mount Zion, which is desolate; Foxes roam over it.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
But thou, O Jehovah, sittest as king forever; Thy throne endureth from generation to generation.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Wherefore dost thou wholly forget us, And abandon us, for so long a time?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Turn us again to thee, O Jehovah, that we may be restored! Renew our days as of old!
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
For shouldst thou utterly reject us? Shouldst thou be so exceedingly wroth against us?
