Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Remember, LORD, what has come on us. Look, and see our disgrace.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Our inheritance is turned over to strangers, our houses to foreigners.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
We are orphans and fatherless. Our mothers are like widows.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
We have to pay for a drink of water; our wood is sold to us.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Our pursuers are on our necks; we are weary, and have no rest.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
We have submitted to the Egyptians and to the Assyrians, to get enough bread.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Our fathers sinned, and are no more; but we have borne their iniquities.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servants rule over us: There is none to deliver us out of their hand.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
We get our bread at the peril of our lives, because of the sword in the wilderness.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Our skin is hot like an oven, because of the burning heat of famine.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
They raped the women in Zion, the virgins in the cities of Judah.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Princes were hung by their hands; elders were shown no respect.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
The young men grind at the mill; the boys stagger under loads of wood.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
The elders have gone from the gate, the young men from their music.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
The joy of our heart has ceased; our dancing is turned into mourning.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
The crown is fallen from our head; woe to us, for we have sinned.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
For this our heart is faint; for these things our eyes grow dim.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
For the mountain of Zion, which is desolate; the foxes walk on it.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
But you, LORD, abide forever; your throne is from generation to generation.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Why do you keep on forgetting us? Why do you forsake us so long?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Restore us to you, LORD, and we shall be restored; renew our days as in former times,
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
unless you have completely rejected us and are angry with us beyond measure.
