< Плач Еремиев 5 >
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Remember, O YHWH, what has befallen us, Look attentively, and see our reproach.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Our inheritance has been turned to strangers, Our houses to foreigners.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Orphans we have been—without a father, our mothers [are] as widows.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
We have drunk our water for money, Our wood comes for a price.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
For our neck we have been pursued, We have labored—there has been no rest for us.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
[To] Egypt we have given a hand, [To] Asshur, to be satisfied with bread.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Our fathers have sinned—they are not, We have borne their iniquities.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servants have ruled over us, There is no deliverer from their hand.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
With our lives we bring in our bread, Because of the sword of the wilderness.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Our skin as an oven has been burning, Because of the raging of the famine.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Wives in Zion they have humbled, Virgins—in cities of Judah.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Princes have been hanged by their hand, Elderly faces have not been honored.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
They have taken young men to grind, And youths have stumbled with wood.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
Elderly have ceased from the gate, Young men from their song.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
The joy of our heart has ceased, Our dancing has been turned to mourning.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
The crown has fallen [from] our head, Woe [is] now to us, for we have sinned.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Our heart has been sick for this, Our eyes have been dim for these.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
For the Mount of Zion—that is desolate, Foxes have gone up on it.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
You, O YHWH, remain for all time, Your throne to generation and generation.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Why do You forget us forever? You forsake us for [the] length of [our] days!
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Turn us back, O YHWH, to You, And we turn back, renew our days as of old.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
For have You utterly rejected us? You have been angry against us—exceedingly?