Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Remember, O LORD, what is come upon us: consider, and behold our reproach.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Our inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
We are orphans and fatherless, our mothers [are] as widows.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
We have drunken our water for money; our wood is sold unto us.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Our necks [are] under persecution: we labour, [and] have no rest.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
We have given the hand [to] the Egyptians, [and to] the Assyrians, to be satisfied with bread.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Our fathers have sinned, [and are] not; and we have borne their iniquities.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servants have ruled over us: [there is] none that doth deliver [us] out of their hand.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
We gat our bread with [the peril of] our lives because of the sword of the wilderness.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Our skin was black like an oven because of the terrible famine.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
They ravished the women in Zion, [and] the maids in the cities of Judah.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Princes are hanged up by their hand: the faces of elders were not honoured.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
They took the young men to grind, and the children fell under the wood.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
The elders have ceased from the gate, the young men from their musick.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
The joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
The crown is fallen [from] our head: woe unto us, that we have sinned!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
For this our heart is faint; for these [things] our eyes are dim.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Because of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Thou, O LORD, remainest for ever; thy throne from generation to generation.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Wherefore dost thou forget us for ever, [and] forsake us so long time?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Turn thou us unto thee, O LORD, and we shall be turned; renew our days as of old.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
But thou hast utterly rejected us; thou art very wroth against us.
