Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Remember, O Lord, what has happened to us: behold, and look on our reproach.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Our inheritance has been turned away to aliens, our houses to strangers:
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
we are become orphans, we have no father, our mothers are as widows.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
We have drunk our water for money; our wood is sold to us [for a burden] on our neck:
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
we have been persecuted, we have laboured, we have had no rest.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Egypt gave the hand [to us], Assur to their own satisfaction.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Our fathers sinned, [and] are not: we have borne their iniquities.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Servants have ruled over us: there is none to ransom [us] out of their hand.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
We shall bring in our bread with [danger of] our lives, because of the sword of the wilderness.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Our skin is blackened like an oven; they are convulsed, because of the storms of famine.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
They humbled the women in Sion, the virgins in the cities of Juda.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Princes were hanged up by their hands: the elders were not honoured.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
The chosen men lifted up [the voice in] weeping, and the youths fainted under the wood.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
And the elders ceased from the gate, the chosen men ceased from their music.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
The joy of our heart has ceased; our dance is turned into mourning.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
The crown has fallen [from] our head: yes, woe to us! for we have sinned.
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
For this has grief come; our heart is sorrowful: for this our eyes are darkened.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Over the mountain of Sion, because it is made desolate, foxes have walked therein.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
But you, O Lord, shall dwell for ever; your throne [shall endure] to generation and generation.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Therefore will you utterly forget us, and abandon us a long time?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Turn us, O Lord, to you, and we shall be turned; and renew our days as before.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
For you have indeed rejected us; you have been very angry against us.
