Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Remember, O LORD, what has happened to us. Look and see our disgrace!
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Our inheritance has been turned over to strangers, our houses to foreigners.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
We have become fatherless orphans; our mothers are widows.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
We must buy the water we drink; our wood comes at a price.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
We are closely pursued; we are weary and find no rest.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
We submitted to Egypt and Assyria to get enough bread.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Our fathers sinned and are no more, but we bear their punishment.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Slaves rule over us; there is no one to deliver us from their hands.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
We get our bread at the risk of our lives because of the sword in the wilderness.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Our skin is as hot as an oven with fever from our hunger.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Women have been ravished in Zion, virgins in the cities of Judah.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Princes have been hung up by their hands; elders receive no respect.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Young men toil at millstones; boys stagger under loads of wood.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
The elders have left the city gate; the young men have stopped their music.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Joy has left our hearts; our dancing has turned to mourning.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
The crown has fallen from our head. Woe to us, for we have sinned!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Because of this, our hearts are faint; because of these, our eyes grow dim—
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
because of Mount Zion, which lies desolate, patrolled by foxes.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
You, O LORD, reign forever; Your throne endures from generation to generation.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Why have You forgotten us forever? Why have You forsaken us for so long?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Restore us to Yourself, O LORD, so we may return; renew our days as of old,
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
unless You have utterly rejected us and remain angry with us beyond measure.
