< Плач Еремиев 5 >

1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
Gedenk, HEERE, wat ons geschied is, aanschouw het, en zie onzen smaad aan.
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Ons erfdeel is tot de vreemdelingen gewend, onze huizen tot de uitlanders.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Wij zijn wezen zonder vader, onze moeders zijn als de weduwen.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Ons water moeten wij voor geld drinken; ons hout komt ons op prijs te staan.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Wij lijden vervolging op onze halzen; zijn wij woede, men laat ons geen rust.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Wij hebben den Egyptenaar de hand gegeven, en den Assyrier, om met brood verzadigd te worden.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Onze vaders hebben gezondigd, en zijn niet meer, en wij dragen hun ongerechtigheden.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Knechten heersen over ons; er is niemand, die ons uit hun hand rukke.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Wij moeten ons brood met gevaar onzes levens halen, vanwege het zwaard der woestijn.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Onze huid is zwart geworden gelijk een oven, vanwege den geweldigen storm des hongers.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
Zij hebben de vrouwen te Sion verkracht, en de jonge dochters in de steden van Juda.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
De vorsten zijn door hunlieder hand opgehangen; de aangezichten der ouden zijn niet geeerd geweest.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Zij hebben de jongelingen weggenomen, om te malen, en de jongens struikelen onder het hout.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
De ouden houden op van de poort, de jongelingen van hun snarenspel.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
De vreugde onzes harten houdt op, onze rei is in treurigheid veranderd.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
De kroon onzes hoofds is afgevallen; o wee nu onzer, dat wij zo gezondigd hebben!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Daarom is ons hart mat, om deze dingen zijn onze ogen duister geworden.
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
Om des bergs Sions wil, die verwoest is, waar de vossen op lopen.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Gij, o HEERE, zit in eeuwigheid, Uw troon is van geslacht tot geslacht.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Waarom zoudt Gij ons steeds vergeten? Waarom zoudt Gij ons zo langen tijd verlaten?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
HEERE, bekeer ons tot U, zo zullen wij bekeerd zijn; vernieuw onze dagen als van ouds.
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Want zoudt Gij ons ganselijk verwerpen? Zoudt Gij zozeer tegen ons verbolgen zijn?

< Плач Еремиев 5 >