Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
HERRE, kom vor Skæbne i Hu, sku ned og se vor Skændsel!
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
Vor Arvelod tilfaldt fremmede, Udlændinge fik vore Huse.
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
Forældreløse, faderløse er vi, som Enker er vore Mødre.
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
Vort Drikkevand maa vi købe, betale maa vi vort Brænde.
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
Aaget trykker vor Nakke, vi trættes og finder ej Hvile.
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
Ægypten rakte vi Haand, Assur, for at mættes med Brød.
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
Vore Fædre, som synded, er borte, og vi maa bære deres Skyld.
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
Over os raader Trælle, ingen frier os fra dem.
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
Med Livsfare henter vi vort Brød, udsatte for Ørkenens Sværd.
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
Vor Hud er sværtet som en Ovn af Hungerens svidende Lue.
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
De skændede Kvinder i Zion, Jomfruer i Judas Byer.
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
Fyrster greb de og hængte, tog intet Hensyn til gamle.
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
Ynglinge sattes til Kværnen, under Brændeknippet segnede Drenge.
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
De gamle forsvandt fra Porten, de unge fra Strengenes Leg.
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
Vort Hjertes Glæde er borte, vor Dans er vendt til Sorg.
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
Kronen faldt af vort Hoved, ve os, at vi har syndet!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
Vort Hjerte blev derfor sygt, derfor vort Øje mørkt:
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
For Zions Bjerg, som er øde, Ræve tumler sig der.
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
Du, HERRE, troner for evigt, fra Slægt til Slægt staar din Trone.
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
Hvi glemmer du os bestandig og svigter os alle Dage?
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
Omvend os, HERRE, til dig, saa vender vi om, giv os nye Dage, som fordum!
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
Eller har du helt stødt os bort, er din Vrede mod os uden Ende?
