Плач Еремиев 5
1 Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
上主，求你眷念我們的遭遇，垂顧憐視我們受的恥辱。
2 Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
我們的產業，轉入外人手中；我們的房舍，歸屬了異邦人。
3 Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
我們自己變成了無父的孤兒，我們的母親好像寡婦一樣。
4 Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
我們自己的水，必須用錢買來喝；我們自己的木柴，需要用款換來。
5 Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
重軛加在我們的頸項上，受人折磨迫害；我們困憊疲乏，不得安息。
6 Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
我們向埃及伸手，向亞述乞食充餓。
7 Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
我們的祖先犯了罪，已不存在；我們卻要承擔他們的罪債；
8 Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
原是奴隸的人，竟然統治我們，但沒有人解救我們，脫離他們的手。
9 Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
我們面臨曠野刀劍的威脅，該冒性命的危險，纔能得到食糧。
10 Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
我們的皮膚因飢餓而發炎，發熱有如火爐。
11 Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
婦女們在熙雍被人強姦，處女們在猶大遭人奸污。
12 Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
王臣被人縛手吊起，長老的儀容受人凌辱，
13 Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
青年人應該服役推磨，幼童倒在柴捆之下。
14 Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
長老們不再安坐城門口，青年們不再奏樂高歌。
15 Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
我們心中已毫無樂趣，我們的歌舞反而變成悲愁。
16 Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
我們頭上的花冠已經墮地。我們犯罪的人，確是有禍的!
17 Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
我們的心神所以徬徨，我們的眼睛所以模糊；
18 Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
因為熙雍山已經荒蕪，狐狸成群出沒其間。
19 Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
上主，至於你，你永遠常存，你的寶座萬世不替。
20 Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
為什麼你常忘記我們﹖為什麼你常拋棄我們﹖
21 Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво,
上主，求你叫我們歸向你，我們必定回心轉意；求你重整我們的時代，如同往昔一樣。
22 Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
你豈能完全擯棄我們，豈能向我們憤怒到底﹖
