Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
(Аләф) Мән униң ғәзәп тайиғини йәп җәбир-зулум көргән адәмдурмән.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Мени У һайдивәтти, Нурға әмәс, бәлки қараңғулуққа маңдурди;
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Бәрһәқ, У күн бойи қолини маңа қайта-қайта һуҗум қилдурди;
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
(Бәт) Әтлиримни вә терилиримни қақшал қиливәтти, Сүйәклиримни сундурувәтти.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
У маңа муһасирә қурди, Өт сүйи вә җапа билән мени қапсивалди.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
У мени өлгили узун болғанлардәк қап қараңғу җайларда турушқа мәҗбур қилди.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
(Гимәл) У мени чиқалмайдиған қилип читлап қоршивалди; Зәнҗиримни еғир қилди.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Мән вақирап нида қилсамму, У дуайимни һеч иштимиди.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
У йоллиримни җипсилашқан таш там билән тосувалди, Чиғир йоллиримни әгир-тоқай қиливәтти.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
(Даләт) У маңа пайлап ятқан ейиқтәк, Пистирмида ятқан ширдәктур.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Мени йоллиримдин бурап тетма-титма қилди; Мени түгәштүрди.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
У оқясини керип, Мени оқиниң қариси қилди.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
(Хе) Оқденидики оқларни бөрәклиримгә санҗитқузди.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Мән өз хәлқимгә рәсва объекти, Күн бойи уларниң мәсқирә нахшисиниң нишани болдум.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
У маңа зәрдабни тойғичә жутқузуп, Кәкрә сүйини тойғичә ичкүзди.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
(Вав) У чишлиримни шеғил ташлар билән чеқивәтти, Мени күлләрдә түгүлдүрди;
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Җеним тинич-хатирҗәмликтин жирақлаштурулди; Арамбәхшниң немә екәнлигини унтуп кәттим.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
Мән: «Дәрманим қалмиди, Пәрвәрдигардин үмүтүм қалмиди» — дедим.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
(Заин) Мениң хар қилинғанлиримни, сәргәдан болғанлиримни, Әмән вә өт сүйини [йәп-ичкинимни] есиңгә кәлтүргәйсән!
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Җеним буларни һәрдайим әсләватиду, Йәргә кирип кәткидәк болмақта.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Лекин шуни көңлүмгә кәлтүрүп әсләймәнки, Шуниң билән үмүт қайтидин яниду, —
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
(Хәт) Мана, Пәрвәрдигарниң өзгәрмәс меһриванлиқлири! Шуңа биз түгәшмидуқ; Чүнки Униң рәһимдиллиқлириниң айиғи йоқтур;
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
Улар һәр сәһәрдә йеңилиниду; Сениң һәқиқәт-садиқлиғиң толиму молдур!
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Өз-өзүмгә: «Пәрвәрдигар мениң несивәмдур; Шуңа мән Униңға үмүт бағлаймән» — дәймән.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
(Тәт) Пәрвәрдигар Өзини күткәнләргә, Өзини издигән җан егисигә меһривандур;
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Пәрвәрдигарниң ниҗатини күтүш, Уни сүкүт ичидә күтүш яхшидур.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Адәмниң яш вақтида боюнтуруқни көтириши яхшидур.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
(Йод) У йеганә болуп сүкүт қилип олтарсун; Чүнки Рәб буни униңға жүклиди.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Йүзини топа-тупраққа тәккүзсун, — Еһтимал, үмүт болуп қалар?
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Мәңзини урғучиға тутуп бәрсун; Тил-аһанәтләрни тойғичә ишитсун!
31 Защото Господ не отхвърля до века.
(Каф) Чүнки Рәб әбәдил-әбәд инсандин ваз кәчмәйду;
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
Азар бәргән болсиму, Өзгәрмәс меһриванлиқлириниң моллуғи билән ичини ағритиду;
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
Чүнки У инсан балилирини хар қилишни яки азаплашни халиған әмәстур.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
(Ламәд) Йәр йүзидики барлиқ әсирләрни аяқ астида янҗишқа,
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
Һәммидин Алий Болғучиниң алдида адәмни өз һәққидин мәһрум қилишқа,
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
Инсанға өз дәвасида увал қилишқа, — Рәб буларниң һәммисигә гувачи әмәсму?
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
(Мәм) Рәб уни буйрумиған болса, Ким дегинини әмәлгә ашуралисун?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Күлпәтләр болсун, бәхит-саадәт болсун, һәммиси Һәммидин Алий Болғучиниң ағзидин кәлгән әмәсму?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Әнди тирик бир инсан немә дәп ағриниду, Адәм балиси гуналириниң җазасидин немә дәп вайсайду?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
(Нун) Йоллиримизни тәкшүрүп синап биләйли, Пәрвәрдигарниң йениға йәнә қайтайли;
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Қоллиримизни көңлимиз билән биллә әрштики Тәңригә көтирәйли!
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Биз итаәтсизлик қилип сәндин йүз өридуқ; Сән кәчүрүм қилмидиң.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
(Самәқ) Сән өзүңни ғәзәп билән қаплап, бизни қоғлидиң; Сән өлтүрдүң, һеч рәһим қилмидиң.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Сән Өзүңни булут билән қаплиғансәнки, Дуа-тилавәт униңдин һеч өтәлмәс.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Сән бизни хәлиқләр арисида дашқал вә ниҗасәт қилдиң.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
(Пе) Барлиқ дүшмәнлиримиз бизгә қарап ағзини йоған ечип [мазақ қилди];
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Үстимизгә чүшти алақзадилик вә ора-қапқан, Вәйранчилиқ һәм һалакәт.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Хәлқимниң қизи набут болғини үчүн, Көзүмдин яшлар өстәң болуп ақмақта.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
(Айин) Көзүм яшларни үзүлмәй төкүватиду, Улар һеч тохталмайду,
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Таки Пәрвәрдигар асманлардин төвәнгә нәзәр селип [һалимизға] қариғичә.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Мениң көзүм Роһумға азап йәткүзмәктә, Шәһиримниң барлиқ қизлириниң Һали түпәйлидин.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
(Тсадә) Маңа сәвәпсиз дүшмән болғанлар, Мени қуштәк һәдәп овлап кәлди.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
Улар орида җенимни үзмәкчи болуп, Үстүмгә ташни чөриди.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Сулар бешимдин тешип ақти; Мән: «Үзүп ташландим!» — дедим.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
(Коф) Һаңниң түвлиридин намиңни чақирип нида қилдим, и Пәрвәрдигар;
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Сән авазимни аңлидиң; Қутулдурушқа нидайимға қулиқиңни юпурувалмиғин!
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Саңа нида қилған күнидә маңа йеқин кәлдиң, «Қорқма» — дедиң.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
(Рәш) И рәб, җенимниң дәвасини өзүң соридиң; Сән маңа һәмҗәмәт болуп һаятимни қутқуздуң.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
И Пәрвәрдигар, маңа болған уваллиқни көрдүңсән; Мән үчүн һөкүм чиқарғайсән;
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Сән уларниң маңа қилған барлиқ өчмәнликлирини, Барлиқ қәстлирини көрдуңсән.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
(Шийн) И Пәрвәрдигар, уларниң аһанәтлирини, Мени барлиқ қәстлигәнлирини аңлидиңсән,
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
Маңа қарши турғанларниң шивирлашлирини, Уларниң күн бойи кәйнимдин кусур-кусур қилишқанлирини аңлидиңсән.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Олтарғанлирида, турғанлирида уларға қариғайсән! Мән уларниң [мәсқирә] нахшиси болдум.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
(Тав) Уларниң қоллири қилғанлири бойичә, и Пәрвәрдигар, бешиға җаза яндурғайсән;
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Уларниң көңүллирини каҗ қилғайсән! Бу сениң уларға чүшидиған ләнитиң болиду!
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Ғәзәп билән уларни қоғлиғайсән, Уларни Пәрвәрдигарниң асманлири астидин йоқатқайсән!
