Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
Ego vir videns paupertatem meam in virga indignationis ejus.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Me minavit, et adduxit in tenebras, et non in lucem.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Tantum in me vertit et convertit manum suam tota die.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Vetustam fecit pellem meam et carnem meam; contrivit ossa mea.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
Ædificavit in gyro meo, et circumdedit me felle et labore.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
In tenebrosis collocavit me, quasi mortuos sempiternos.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Circumædificavit adversum me, ut non egrediar; aggravavit compedem meum.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Sed et cum clamavero, et rogavero, exclusit orationem meam.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Conclusit vias meas lapidibus quadris; semitas meas subvertit.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Ursus insidians factus est mihi, leo in absconditis.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Semitas meas subvertit, et confregit me; posuit me desolatam.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
Tetendit arcum suum, et posuit me quasi signum ad sagittam.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
Misit in renibus meis filias pharetræ suæ.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
Factus sum in derisum omni populo meo, canticum eorum tota die.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
Replevit me amaritudinibus; inebriavit me absinthio.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
Et fregit ad numerum dentes meos; cibavit me cinere.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Et repulsa est a pace anima mea; oblitus sum bonorum.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
Et dixi: Periit finis meus, et spes mea a Domino.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Recordare paupertatis, et transgressionis meæ, absinthii et fellis.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Memoria memor ero, et tabescet in me anima mea.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Hæc recolens in corde meo, ideo sperabo.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
Misericordiæ Domini, quia non sumus consumpti; quia non defecerunt miserationes ejus.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
Novi diluculo, multa est fides tua.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Pars mea Dominus, dixit anima mea; propterea exspectabo eum.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Bonus est Dominus sperantibus in eum, animæ quærenti illum.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Bonum est præstolari cum silentio salutare Dei.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Bonum est viro cum portaverit jugum ab adolescentia sua.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Sedebit solitarius, et tacebit, quia levavit super se.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Ponet in pulvere os suum, si forte sit spes.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Dabit percutienti se maxillam: saturabitur opprobriis.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Quia non repellet in sempiternum Dominus.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
Quia si abjecit, et miserebitur, secundum multitudinem misericordiarum suarum.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
Non enim humiliavit ex corde suo et abjecit filios hominum.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Ut conteret sub pedibus suis omnes vinctos terræ.
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
Ut declinaret judicium viri in conspectu vultus Altissimi.
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
Ut perverteret hominem in judicio suo; Dominus ignoravit.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Quis est iste qui dixit ut fieret, Domino non jubente?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Ex ore Altissimi non egredientur nec mala nec bona?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Quid murmuravit homo vivens, vir pro peccatis suis?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Scrutemur vias nostras, et quæramus, et revertamur ad Dominum.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Levemus corda nostra cum manibus ad Dominum in cælos.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Nos inique egimus, et ad iracundiam provocavimus; idcirco tu inexorabilis es.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Operuisti in furore, et percussisti nos; occidisti, nec pepercisti.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Opposuisti nubem tibi, ne transeat oratio.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Eradicationem et abjectionem posuisti me in medio populorum.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Aperuerunt super nos os suum omnes inimici.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Formido et laqueus facta est nobis vaticinatio, et contritio.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Divisiones aquarum deduxit oculus meus, in contritione filiæ populi mei.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Oculus meus afflictus est, nec tacuit, eo quod non esset requies.
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Donec respiceret et videret Dominus de cælis.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Oculus meus deprædatus est animam meam in cunctis filiabus urbis meæ.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Venatione ceperunt me quasi avem inimici mei gratis.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
Lapsa est in lacum vita mea, et posuerunt lapidem super me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Inundaverunt aquæ super caput meum; dixi: Perii.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
Invocavi nomen tuum, Domine, de lacu novissimo.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Vocem meam audisti; ne avertas aurem tuam a singultu meo et clamoribus.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Appropinquasti in die quando invocavi te; dixisti: Ne timeas.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Judicasti, Domine, causam animæ meæ, redemptor vitæ meæ.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Vidisti, Domine, iniquitatem illorum adversum me: judica judicium meum.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Vidisti omnem furorem, universas cogitationes eorum adversum me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Audisti opprobrium eorum, Domine, omnes cogitationes eorum adversum me.
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
Labia insurgentium mihi, et meditationes eorum adversum me tota die.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Sessionem eorum et resurrectionem eorum vide; ego sum psalmus eorum.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Redes eis vicem, Domine, juxta opera manuum suarum.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Dabis eis scutum cordis, laborem tuum.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Persequeris in furore, et conteres eos sub cælis, Domine.
