Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
[Aleph Ego vir videns paupertatem meam in virga indignationis ejus.
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
Aleph Me minavit, et adduxit in tenebras, et non in lucem.
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
Aleph Tantum in me vertit et convertit manum suam tota die.
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
Beth Vetustam fecit pellem meam et carnem meam; contrivit ossa mea.
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
Beth Ædificavit in gyro meo, et circumdedit me felle et labore.
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
Beth In tenebrosis collocavit me, quasi mortuos sempiternos.
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
Ghimel Circumædificavit adversum me, ut non egrediar; aggravavit compedem meum.
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
Ghimel Sed et cum clamavero, et rogavero, exclusit orationem meam.
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
Ghimel Conclusit vias meas lapidibus quadris; semitas meas subvertit.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
Daleth Ursus insidians factus est mihi, leo in absconditis.
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
Daleth Semitas meas subvertit, et confregit me; posuit me desolatam.
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
Daleth Tetendit arcum suum, et posuit me quasi signum ad sagittam.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
He Misit in renibus meis filias pharetræ suæ.
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
He Factus sum in derisum omni populo meo, canticum eorum tota die.
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
He Replevit me amaritudinibus; inebriavit me absinthio.
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
Vau Et fregit ad numerum dentes meos; cibavit me cinere.
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
Vau Et repulsa est a pace anima mea; oblitus sum bonorum.
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
Vau Et dixi: Periit finis meus, et spes mea a Domino.
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
Zain Recordare paupertatis, et transgressionis meæ, absinthii et fellis.
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
Zain Memoria memor ero, et tabescet in me anima mea.
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
Zain Hæc recolens in corde meo, ideo sperabo.
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
Heth Misericordiæ Domini, quia non sumus consumpti; quia non defecerunt miserationes ejus.
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
Heth Novi diluculo, multa est fides tua.
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
Heth Pars mea Dominus, dixit anima mea; propterea exspectabo eum.
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
Teth Bonus est Dominus sperantibus in eum, animæ quærenti illum.
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
Teth Bonum est præstolari cum silentio salutare Dei.
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
Teth Bonum est viro cum portaverit jugum ab adolescentia sua.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
Jod Sedebit solitarius, et tacebit, quia levavit super se.
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
Jod Ponet in pulvere os suum, si forte sit spes.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
Jod Dabit percutienti se maxillam: saturabitur opprobriis.
31 Защото Господ не отхвърля до века.
Caph Quia non repellet in sempiternum Dominus.
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
Caph Quia si abjecit, et miserebitur, secundum multitudinem misericordiarum suarum.
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
Caph Non enim humiliavit ex corde suo et abjecit filios hominum.
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
Lamed Ut conteret sub pedibus suis omnes vinctos terræ.
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
Lamed Ut declinaret judicium viri in conspectu vultus Altissimi.
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
Lamed Ut perverteret hominem in judicio suo; Dominus ignoravit.
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
Mem Quis est iste qui dixit ut fieret, Domino non jubente?
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
Mem Ex ore Altissimi non egredientur nec mala nec bona?
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
Mem Quid murmuravit homo vivens, vir pro peccatis suis?
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
Nun Scrutemur vias nostras, et quæramus, et revertamur ad Dominum.
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
Nun Levemus corda nostra cum manibus ad Dominum in cælos.
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
Nun Nos inique egimus, et ad iracundiam provocavimus; idcirco tu inexorabilis es.
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
Samech Operuisti in furore, et percussisti nos; occidisti, nec pepercisti.
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
Samech Opposuisti nubem tibi, ne transeat oratio.
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
Samech Eradicationem et abjectionem posuisti me in medio populorum.
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
Phe Aperuerunt super nos os suum omnes inimici.
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
Phe Formido et laqueus facta est nobis vaticinatio, et contritio.
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
Phe Divisiones aquarum deduxit oculus meus, in contritione filiæ populi mei.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
Ain Oculus meus afflictus est, nec tacuit, eo quod non esset requies.
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
Ain Donec respiceret et videret Dominus de cælis.
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
Ain Oculus meus deprædatus est animam meam in cunctis filiabus urbis meæ.
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
Sade Venatione ceperunt me quasi avem inimici mei gratis.
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
Sade Lapsa est in lacum vita mea, et posuerunt lapidem super me.
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
Sade Inundaverunt aquæ super caput meum; dixi: Perii.
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
Coph Invocavi nomen tuum, Domine, de lacu novissimo.
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
Coph Vocem meam audisti; ne avertas aurem tuam a singultu meo et clamoribus.
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
Coph Appropinquasti in die quando invocavi te; dixisti: Ne timeas.
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
Res Judicasti, Domine, causam animæ meæ, redemptor vitæ meæ.
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
Res Vidisti, Domine, iniquitatem illorum adversum me: judica judicium meum.
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
Res Vidisti omnem furorem, universas cogitationes eorum adversum me.
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
Sin Audisti opprobrium eorum, Domine, omnes cogitationes eorum adversum me.
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
Sin Labia insurgentium mihi, et meditationes eorum adversum me tota die.
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
Sin Sessionem eorum et resurrectionem eorum vide; ego sum psalmus eorum.
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
Thau Redes eis vicem, Domine, juxta opera manuum suarum.
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
Thau Dabis eis scutum cordis, laborem tuum.
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
Thau Persequeris in furore, et conteres eos sub cælis, Domine.]
