Плач Еремиев 3
1 Аз съм човек, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
我はかれの震怒の笞によりて艱難に遭たる人なり
2 Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
かれは我をひきて黑暗をあゆませ光明にゆかしめたまはず
3 Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
まことに屢々その手をむけて終日われを攻なやまし
4 Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
わが肉と肌膚をおとろへしめ わが骨を摧き
5 Издигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.
われにむかひて患苦と艱難を築きこれをもて我を圍み
6 Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
われをして長久に死し者のごとく暗き處に住しめ
7 Обгради ме, та да не мога да изляза; отегчи веригите ми.
我をかこみて出ること能はざらしめわが鏈索を重くしたまへり
8 Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
我さけびて助をもとめしとき彼わが祈禱をふせぎ
9 Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
斫たる石をもてわが道を塞ぎわが途をまげたまへり
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
その我に對することは伏て伺がふ熊のごとく潜みかくるる獅子のごとし
11 Отби настрана пътищата ми, и ме разкъса; направи ме пуст.
われに路を離れしめ 我をひきさきて獨くるしましめ
12 Запъна лъка Си, и ме постави като прицел на стрела.
弓を張りてわれを矢先の的となし
13 Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
矢筒の矢をもてわが腰を射ぬきたまへり
14 Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
われはわがすべての民のあざけりとなり 終日うたひそしらる
15 Насити ме с горчивини, опи ме с пелин.
かれ我をして苦き物に飽しめ茵蔯を飮しめ
16 При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
小石をもてわが齒を摧き灰をもて我を蒙ひたまへり
17 Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
なんぢわが靈魂をして平和を遠くはなれしめたまへば我は福祉をわすれたり
18 И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.
是において我みづから言り わが氣力うせゆきぬ ヱホバより何を望むべきところ無しと
19 Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
ねがはくは我が艱難と苦楚茵蔯と膽汁とを心に記たまへ
20 Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
わがたましひは今なほ是らの事を想ひてわが衷に鬱ぐ
21 Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда;
われこの事を心におもひ起せり この故に望をいだくなり
22 Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
われらの尚ほろびざるはヱホバの仁愛によりその憐憫の盡ざるに因る
23 Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
これは朝ごとに新なり なんぢの誠實はおほいなるかな
24 Господ е дял мой, казва душата ми; Затова, ще се надявам на Него.
わが靈魂は言ふ ヱホバはわが分なり このゆゑに我彼を待ち望まん
25 Благ е Господ към ония, които го чакат, към душата, която го търси.
ヱホバはおのれを待ち望む者とおのれを尋ねもとむる人に恩惠をほどこしたまふ
26 Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението то Господа.
ヱホバの救拯をのぞみて靜にこれを待は善し
27 Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
人わかき時に軛を負は善し
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.
ヱホバこれを負せたまふなれば獨坐して默すべし
29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
口を塵につけよ あるひは望あらん
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
おのれを撃つ者に頬をむけ 充足れるまでに恥辱をうけよ
31 Защото Господ не отхвърля до века.
そは主は永久に棄ることを爲たまはざるべければなり
32 Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
かれは患難を與へ給ふといへどもその慈悲おほいなればまた憐憫を加へたまふなり
33 Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
心より世の人をなやましかつ苦しめ給ふにはあらざるなり
34 Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
世のもろもろの俘囚人を脚の下にふみにじり
35 Да се извраща съда на човека пред лицето на Всевишния,
至高者の面の前にて人の理を抂げ
36 Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
人の詞訟を屈むることは主のよろこび給はざるところなり
37 Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
主の命じたまふにあらずば誰か事を述んにその事即ち成んや
38 Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
禍も福もともに至高者の口より出るにあらずや
39 Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
活る人なんぞ怨言べけんや 人おのれの罪の罰せらるるをつぶやくべけんや
40 Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
我等みづからの行をしらべかつ省みてヱホバに歸るべし
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата, и нека речем:
我ら天にいます神にむかひて手とともに心をも擧べし
42 Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
われらは罪ををかし我らは叛きたり なんぢこれを赦したまはざりき
43 Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
なんぢ震怒をもてみづから蔽ひ 我らを追攻め殺してあはれまず
44 Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
雲をもてみづから蔽ひ 祈禱をして通ぜざらしめ
45 Направил си ни като помия и смет всред племената.
もろもろの民の中にわれらを塵埃となしたまへり
46 Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
敵は皆われらにむかひて口を張れり
47 Страх и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
恐懼と陷阱また暴行と滅亡我らに來れり
48 Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
わが民の女の滅亡によりてわが眼には涙の河ながる
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.
わが目は斷ず涙をそそぎて止ず
50 Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
天よりヱホバの臨み見て顧みたまふ時にまで至らん
51 Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
わが邑の一切の女等の故によりてわが眼はわが心をいたましむ
52 Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
故なくして我に敵する者ども鳥を追ごとくにいたく我をおひ
53 Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
わが生命を坑の中にほろぼし わが上に石を投かけ
54 Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
また水わが頭の上に溢る 我みづから言り滅びうせぬと
55 Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
ヱホバよ われ深き坑の底より汝の名を呼り
56 Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
なんぢ我が聲を聽たまへり わが哀歎と祈求に耳をおほひたまふなかれ
57 Приближил си се в деня, когато Те призовах; рекъл си: Не бой се.
わが汝を龥たりし時なんぢは近よりたまひて恐るるなかれと宣へり
58 Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
主よなんぢはわが靈魂の訴を助け伸べ わが生命を贖ひ給へり
59 Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
ヱホバよ なんぢは我がかうむりたる不義を見たまへり 願はくは我に正しき審判を與へたまへ
60 Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
なんぢは彼らが我を怨み われを害せんとはかるを凡て見たまへり
61 Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
ヱホバよなんぢは彼らが我を詈り 我を害せんとはかるを凡て聞たまへり
62 Думите на ония, които се подигат против мене, и кроежите им против мене цял ден.
かの立て我に逆らふ者等の言語およびその終日われを攻んとて運らす謀計もまた汝これを聞たまへり
63 Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
ねがはくは彼らの起居をかんがみたまへ 我はかれらに歌ひそしらる
64 Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
ヱホバよ なんぢは彼らが手に爲すところに循がひて報をなし
65 Ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
かれらをして心くらからしめたまはん なんぢの呪詛かれらに歸せよ
66 Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.
なんぢは震怒をもてかれらを追ひ ヱホバの天の下よりかれらをほろぼし絶たまはん
